— Наблюдавали сте ни? — възмути се Рори.
— Защо не? Но фактът, че съм би гледал, не ви оправдава. Целта ви е била да ми окачите рога и пет пари не сте давали за мен. Не мога да наредя да ви бичуват, затова че сте ме направили рогоносец, но мога да се погрижа да помислите два пъти, преди пак да се решите да блудствувате. Не че нямаше да се разочаровам, ако не бяхте. Все пак аз уредих работата, но чуйте съвета ми. Следващият път, когато се разпалите безразсъдно, осигурете изгасването на всички светлини и всички дупки по вратите. — Той посочи с пръст един малък кръгъл отвор на вратата, водеща за отделението на Куарма.
Очите на Рори проследиха посоката и забелязаха отвора. Не беше го видял през нощта, когато го занимаваха съвсем други неща.
— И така, мистър Махаунд, — капитан Спаркс вдигна от масата втория камшик и му го подаде — пет пари не давам дали искате да се биете с Тим, или не. Ще се биете непременно и аз ще ви се радвам отстрани.
Рори сграбчи камшика, почти решен да го изплющи по лицето на капитана, но това означаваше да го разпнат под кила или да го обесят. Обърна се да излезе.
— И все пак, мистър Махаунд — каза капитан Спаркс, като му се поклони учтиво, — искам да ви кажа, че съм ви крайно задължен. За хлапак, който едва ли е подмамвал нещо друго освен юница по ливадите, вие работихте забележително добре. Единственото, което ви липсва, е малко финес. Макар че накарахте кучката да вие за милост. Това е нещо, което аз невинаги мога да сторя, тъй като според нея нямало човек на света, който да я задоволи, освен чернокожият й брат в Африка. И между другото — той вдигна предупредително ръка — ако ви хрумне да споделите този малък епизод с чичо си в Ливърпул, бъдете уверен, че той ще повярва по-напред на мен, отколкото на вас. Това е всичко. Връщайте се при тефтерите си.
Тим очакваше Рори, прикрит зад куп сандъци в трюма. Двамата приклекнаха в мрака.
— Ще трябва да минем през това, Рори.
— Така изглежда, Тим. Не че изпитвам ненавист към теб и това именно го прави тежко. Да се биеш с някого в яда си е едно, а съвсем друго е да се биеш с хладен разум.
— И на мен не ми се иска, Рори. Но ти внимавай за едно, ще внимавам и аз. Пази ми очите. Налагай по раменете и гърба, по задника, ако искаш, и по краката, но гледай да не ми накълцаш лицето или да ме ослепиш. Варди ми и мъжеца, ще те пазя и аз.
— Ще се пазим, Тим. Ти си виждал такъв бой. Колко трае?
— Докато единият падне, а другият го опердаши тъй, че той да се признае за бит.
— Тогава слушай какво. Единият от нас ще падне, а другият ще е победител. Ако си навит, аз съм готов да падна.
— Не, Рори. По-естествено е ти да победиш. Ще се задържим малко, ще си метнем по някой бич да го докараме по-естествено, но дори и така ще се накълцаме здравата, колкото и да внимаваме. Този бич реже като нож, защото има вплетени стоманени нишки. После аз ще се опъна и ти ще ме цапардосаш още веднъж-дваж. Аз ще се разпискам и така ще се свърши. Ще се потрудим да не се накълцаме много и помни — да си пазим очите и мъжествеността.
— Ще запомня, Тим, верни приятелю. Това няма да ме смрази с теб. — Той се изви, затърси нещо зад себе си и измъкна една манерка. — Първокачествена мадейра. Да не отиваме веднага на работа. Да поседим тук на тъмно и си, пийнем. Няма достатъчно за едно напиване, но все пак ще ни помогне. За твое здраве, Тим. Какво беше казал старият Бастинадо? О, да. Наздраве, педерастче!
СЕДМА ГЛАВА
Слънцето бавно потъна в морето като изкривена огнена топка, която докосна далечния хоризонт и се задържа за известно време там, преди да бъде погълнато от водата. Зелените, лилави и портокалови облаци бавно избледняха в седефено сиво, а водата доби метален, оловен цвят. Корабната камбана отзвъни шестте си удара и когато замлъкна, острият писък на сирената изкара всички на борда — свъсен, потен екипаж, с избелели износени дрехи. Сякаш за контраст перилото на задната палуба изведнъж разцъфтя с появата на капитан Спаркс в бляскаво палто от червено генуезко кадифе, обшито в златисти дантели, бричове от бяла коприна и бели копринени чорапи. Черна тривърха шапка, на която стърчеше огромно жълто щраусово перо, покриваше бялата му перука, превързана отзад с черна тафтяна панделка. В синия колан, опасващ кръста му, бяха втъкнати чифт гравирани със сребро пистолети и шпага, провиснала отстрани. Лийзи го следваше, повлачил едно кресло, което постави до оградата. Когато Спаркс се разположи в него, първият помощник Метюз застана до него. С галантен жест Спаркс му поднесе гравираната си кутия с енфие и като щракна с пръсти към Лийзи, поръча бутилка мадейра и чаши за себе си и за първия помощник.