Стинджър се разтопи от уважение към Рори:
— Ако ми дадете палтото си, мистър Махаунд, ще се погрижа да не му стане нищо. — Той изчака Рори да си свали палтото. — А сега ризата ви, мистър Махаунд.
— Ризата? — запита Рори. — И нея ли?
— Да, сър — изговори Стинджър с погребален тон, — тъй е по-добре. Бичът накъсва плата и оставя влакна, които проникват в кожата. Тъй по-трудно се лекува, сър. Пък и капитанът нареди така.
Рори смъкна ризата и я подаде на Стинджър, който я метна на ръката си при палтото. Тим вече беше си свалил фанелката.
— А сега панталоните — протегна ръка Стинджър.
— Но аз нямам гащета под тях.
— Значи по-малко ще събличате, мистър Махаунд. И Тим няма. — Стинджър отправи палец към изправения съвсем гол Тим.
— Няма да се събличам…
— О, ще се съблечете, мистър Махаунд, иначе ще получите късче олово в ухото си.
Рори се обърна и погледна към задната палуба, за да види капитан Спаркс, насочил пистолета си към него. Събу си панталоните. Когато ги подаваше на Стинджър, не можа да устои на изкушението да каже на Спаркс:
— Е да, сър, защо пък не? Няма от какво да се срамувам.
— Вярно! — надигна се глас откъм въжетата, сред циничните присмехулни забележки на екипажа. Но тук-там се чуха и гласове на възхищение.
— Ей такъв да го носиш! Чудо работа!
— Добре го огледай, Тим, да видиш какво значи истински мъж!
— Ето къде да се целиш, Тими. Отсечи му огромните дисаги.
— Наистина е жив ангел, какъвто е бял и с тази руса окосменост.
— И виж какъв розов задник, като на наплескано бебе.
Рори се насили да се усмихне и помаха към въжетата и надолу към палубата, докато Стинджър окачи дрехите му на въжето, зарови в джоба си и измъкна парче насмолена връв. Придържайки лявата ръка на Рори зад гърба, той му превърза китката, изви връвта около тялото на Рори и я завърза плътно, така че тя да остане прикована към гръбнака. В освободената му дясна ръка Стинджър постави дръжката на бича, който блестеше от мас.
— Започвате, щом капитанът изброи до три — прошепна Стинджър. — Не правете опит да бъдете милостив, мистър Махаунд. Капитанът ги загрява тези неща. В такова настроение старият Бастинадо най-напред стреля и после размисля. Ако си помисли, че му правите номера, ще ме накара да ви наръгам нагорещения шиш в задника. Говори се, че снощи някой изклатил наложницата му и това било причината да се пени сега. Целете Тим по главата, мистър Махаунд. Улучете го по очите най-напред, ако можете. Това е единственият начин да победите. Аз съм за вас, мистър Махаунд. Не че имам нещо против Тими, но поддържам вас.
Рори прекрачи и се озова лице срещу лице с Тим върху бялото моряшко платно. И Тим беше привързан като него, оставен само с дясната ръка, държаща камшика. Явната сила на Тим удиви Рори. Той никога не бе предполагал, че е такава мощна маймуна. Въпреки че беше няколко инча по-нисък от Рори, той представляваше маса от мускули, които бликаха и пулсираха под кожата му. Бикоподобният му врат се потапяше в широките рамене. Стомахът му беше плосък и стегнат, а стъпалата му се залепяха плътно за палубата, носещи тежестта на здравите му крака. Без дрехи, Тим беше далеч по-опасен враг, отколкото би могъл да си представи Рори.
Все още с малко светлина след залеза на слънцето, нищо вече не заслепяваше погледа на Рори, докато очакваше напрегнат, приковал очи в Тим. На свой ред Тим го гледаше със същата напрегнатост и двамата се задебнаха. Зачу се отмереното „едно, две, три!“ на капитана и острото изсвирване на корабната сирена.
И се започна.
Макар че Рори не изпитваше към Тим нищо друго освен приятелство, той разбра, че човекът насреща му вече не е познатият Тим. Изведнъж се беше превърнал във враг, готов да го убие или осакати. Рори съзнаваше, че също ще трябва да се бие, за да се запази. Не можеше да прояви милост към Тим, не очакваше и Тим да прояви към него. Единственото, което помнеше, беше обещанието на Тим да му пази очите и да не го кастрира. Да, беше започнало, въпреки че все още никой не вдигаше ръка срещу другия. Продължаваха да кръжат, впили очи един в друг и никой не искаше да започне атаката.
— Започвайте, пъзливи красти! — изрева Спаркс. — Или ще накарам Стринджър да ви наръга по един нажежен ръжен! — Беше се изправил, загледан в двамата. Макар че Рори не посмя да отвлече вниманието си от Тим дори за секунда, той почувствува очакването в гласа на капитана.