Изведнъж ръката на Тим замахна и камшикът се изви. Рори пристъпи встрани, докато се целеше, изчаквайки Тим да се отмести наляво. Камшикът попадна върху дясното рамо на Тими, изви се около врата му и захапа бялата плът, оставяйки кървав белег. Но едничкият миг на бездействие, който Рори си позволи, за да види резултата от удара си, се оказа неуместен, защото камшикът на Тим изплющя и го улучи по бедрата, точно под бутовете с изгарящ огън, който пропълзя по цялото му тяло. Битката започна и нямаше вече отлагане. Замахнеш и отскочиш, замахнеш и отскочиш, като всеки се опитваше да предугади следващата стъпка на другия по блясъка на очите. Камшикът на Рори улучи Тим по ухото и шурналата кръв му показа, че го е разцепил. След това Тим го улучи през гърдите с обратен замах, който преряза кожата и изкара на повърхността първо лепкава кръв, а след това обагри тялото му. Рори не можеше да избегне досега на дългия камшик и дотолкова чувствуваше собствените си болки, че не съзнаваше как и сам той причинява такива. Радваше се да види червените ивици, които се появяваха по тялото на Тим. Всяко сполучливо усукване на камшика го радваше, за да изпита миг след това болката, която получаваше в отговор. Съществото насреща му вече не беше Тим — не беше вече човешко същество, беше нещо, което той трябваше да победи, за да не бъде победен сам. Здраво стегнатата му ръка затрудняваше равновесието, когато влагаше всички сили в замахването и на два пъти едва не падна. Струваше му се, че са изминали часове, а всъщност едва няколко минути, когато установи, че си е изработил някаква техника: замах през главата, който извеждаше камшика високо във въздуха и го изпъваше като пръчка, когато падаше върху тялото на Тим, където се увиваше като живо същество над разкъсаната плът.
— О-ой! Майко божия! — ревеше Тим, когато камшикът изплющяваше по него.
Рори не пестеше дъх с виковете си. Имаше само една мисъл. Да запази сили, да надвие Тим.
Тим замахна и го ужили по корема, веднага след това го удари по прасците и едва не го събори на колене — толкова нетърпима беше болката. Автоматично нещо прищрака в ума на Рори. Краката на Тим! Там трябваше да се цели. Като изви рамене и сведе глава, Рори изостави усъвършенствуваният си вече удар през главата и замахна хоризонтално, при което камшикът се стовари пак по краката на Тим и продължи така, докато не ги разкървави целите, така че бялото платно се покри с кръв под краката им. Светлината бързо умираше и един лошо насочен удар на Тим се вряза в скалпа на Рори така, че очите му се намокриха с кръв и стана почти невъзможно да вижда. Дългата му, наквасена с кръв и пот коса се рееше пред очите и той мислено изпсува, че не е използувал ножиците преди да започне тази игра на смъртта.
Пляс! Камшикът пак се обви по краката на Тим. Пляс! Сега другият захапа дясното рамо на Рори, но той долови, че на ударите на Тим липсваше първоначалната сила — ударите нанесени по ръцете на Тим, оказваха въздействието си. Сега той се съсредоточи изцяло върху краката на Тим, поразявайки ги не с широк размах, а на къси резки плющенета, които се врязваха дълбоко в плътта. Тим залиташе, краката му вече не бяха в състояние да го държат и най-сетне се строполи в нозете на Рори. Направи опит — Рори усети, че това е повече симулиране — да се надигне, ала не успя и пак се отпусна. Рори пристъпи и застана разкрачен над него, опрял двата си крака отстрани на гръдния му кош и заслушан в задавените пъшкания на Тим: „Стига, стига!“ Вдигна глава в посока на Спаркс и изведнъж от тълпата се понесоха викове:
— Защо спирате, мистър Махаунд? — отсече гласът на Спаркс сред приветствията на екипажа.
— Аз не съм убиец, сър — Рори трябваше да прочисти гърлото си от кървавата пихтия, преди да отговори. — Нека ви напомня, че нашият бой не беше до смърт. Победих го. Той се предаде. Борбата свърши.
— Още много може да се бие Тим. Той не е свършил, докато аз не кажа. — Спаркс се изправи и Рори можа да види дори през кръвясалите си очи страшната гримаса на лицето и безумния поглед в очите му.
— Свършил е — викна някой от тълпата.
— Тим се би юнашки!
— Победен е и си призна.
— Вдигнете ръката на мистър Махаунд! — долетя глас откъм перилата. — Честно си извоюва победата.
— Вдигнете му ръката! Вдигайте, вдигайте му ръката! — поде в хор екипажът.
Демоничният израз се стопи от лицето на Спаркс и той протегна ръка да ги усмири, ала вече бяха неудържими. Той беше само един мъж с два пистолета срещу мнозина. Моментът беше опасен — Спаркс седнал на буре с барут, а екипажът — държащ запалената клечка кибрит. По-добре да покаже величието си и да задържи своята популярност, отколкото да им се противопостави.