— Изглежда всички на този кораб са такива. — Рори изгреба остатъка от каша с лъжицата. — Даже и ти, Лийзи.
— Едно момче трябва да преживее, мистър Махаунд. Не е леко да си юнга. Трябва да уйдисваш на всички авери от предната палуба. Но както и да е, все е по-добре, ако си сирак у дома. Тук си изкарвам хляба.
— Какво има в бъчонката? — посочи към пода Рори.
— Лой. Готвачът казва, че няма нищо по-добро от лойта за такива рани и натъртвания. Той винаги държи от нея, за да лекува тези, които старият Бастинадо наказва. Поръча да ви намажа. Искате ли, мистър Махаунд? Ще го направя с удоволствие и ще внимавам да не ви заболи.
Лойта миришеше на умряла овца, но Рори се обърна и остави Лийзи да го намаже. Стискаше очи, когато пръстите на момчето го докосваха, но верен на думата си, Лийзи беше внимателен, докато ръцете му се плъзгаха по тялото на Рори. Когато свърши и Рори лъсна като прасе на селски сбор, той се отпусна и се почувствува значително по-добре.
— Кажи на готвача да прати и на Тим от това.
— Тим е целият намазан — ухили се Лийзи. — Най-напред бях при него. Тим е по-зле от вас, мистър Махаунд. Левият му крак е оголен до кокала. Направо се вижда костта.
— Жал ми е за него. Кажи го на Тим, чуваш ли?
— Тим знае, Тим не ви мрази, мистър Махаунд. Няма ви карез. — Той посочи бъчвичката на пода. — Вода, мистър Махаунд. Можете ли да я стигнете? — Лийзи бръкна под ризата си и измъкна една книга, подвързана в телешка кожа. — Капитанът ви праща това.
Рори взе книгата и едва не повърна от миризмата, излъчвана от мишниците на Лийзи.
— Ще се върна с вечерята ви. — Лийзи изгледа продължително Рори. — Не искате ли да ви бъда полезен с нещо друго, мистър Махаунд?
Рори поклати глава и Лийзи се запъти към вратата, затваряйки я подире си. Изпратената от Спаркс книга бе същата, която четеше в деня, когато Рори попадна на борда — за девойчето на име Фани Хил. Рори я разгърна, заинтригуван от илюстрациите, които не оставяха съмнение за характера на героинята, и изостриха апетита му към текста. Скоро бе погълнат от разказа, но тъй като четеше бавно и трябваше да спира да разгледа подробно всяка рисунка, не напредна кой знае колко, докато заспа.
Два дни и две нощи прекара на леглото, обслужван от Лийзи, намазван всеки ден с овча лой и задълбочен в приключенията на прекрасната Фани. Спеше много, замаян от виното, което Спаркс редовно му изпращаше. Болките стихнаха и страданията станаха по-поносими. Благодарение на шмекериите на Фани, виното и пикантните ястия, които готвачът му приготвяше, тези няколко дни бяха спокойна пауза в живота на Рори. Рисунките, както и огнените описания в текста, сякаш запалваха фитил на пороя от мисли, които замотаваха странни фантазии в главата му. Едва не се изкуши да забави Лийзи при едно от посещенията му, когато му носеше храна, но смрадта и пришките на хлапето го отвратиха.
През втория ден долови писъци и когато Лийзи му донесе вечерята, той каза на Рори, че по заповед на Спаркс двама мъже били бити с камшик. Единият бил заловен да спи на смяна, а другият не бил лъснал достатъчно перилата и Спаркс не останал доволен. Но, побърза да го осведоми Лийзи, пътуването било нормално, тъй като обикновено Спаркс пердашел всеки ден. Да, призна си Лийзи, той обичал да наблюдава — наслаждавал се, докато трае боя, а след това изпитвал съжаление към нещастните копелдаци. Радваше се, че на сегашния рейс имало малко бой. Може би старият Бастинадо така прогонвал част от чувствата си към черната жена.
На третия ден с помощта на Лийзи Рори успя да се облече и излезе на палубата. Първият човек, когото срещна, беше Спаркс, който го поздрави вежливо, сякаш нищо не се е случило, макар че си запуши носа, когато Рори го наближи.
— Гръм и мълния, мистър Махаунд, воните на препечен овчи бут. Готвачът ви е оправял, вижда се. Той си мисли, че лойта лекува всичко, дори и сифилис. Е, кажете, как ви хареса Фани? — Той бавно притвори едното си око с многозначително намигване.
— Човек не би могъл да желае по-добър събеседник по време на неразположение, сър. Много мило от ваша страна да ми я изпратите.