— Наистина, мистър Махаунд. Рано или късно ще разберете, че не съм чак толкова жесток. Само отегчен. Удоволствията на борда на кораба са ограничени, особено когато сте ограден само от мъже.
Рори го изгледа въпросително.
— Куарма? Тя не е жена, мистър Махаунд. Тя е животно. По-добра е от кучка, естествено, тъй като може да говори и, надявам се, да мисли. Но не правете грешката да смятате негрите за човешки същества. Започнете ли да ги считате за хора, значи нямате способности за нашата гадна работа. Те не са нищо друго, освен двукраки животни и толкова. Купуваме ги, продаваме ги — в плантациите на Западна Индия ги използуват за работна ръка. Те са само определено тегло плът на крака. Ще разберете, че негърът има само най-примитивните, скотски инстинкти. Като е гладен, яде. Щом се умори — спи. Разгорещи ли се кръвта му, бесува. Не си ли намери жена, взема мъж или говедо. Слушал съм, че се съвокупляват с крокодили в Африка и не се съмнявам в това. Не хабете чувства по тях, нито дори по Куарма. На нея й трябва само мъж и досега не е намерила някой да я задоволи, освен може би нейният брат, за когото винаги разправя. Възнамерявам да я продам след това пътуване. Ще донесе добри пари в Хавана или Порт-О-Пренс. — Спаркс въздъхна и сви рамене, сякаш да се отърси от въпроса. — Надявам се, че не ми се сърдите, мистър Махаунд.
Рори беше благоразумен. Някога бе готов да убие този усмихващ се негодяй. Сега се възхищаваше за откровената му наглост.
— Не, сър — Дори му се усмихна.
Спаркс завря пръст под перуката си и се почеса.
— Свирите ли на някакъв музикален инструмент, мистър Махаунд? Ако е гайда, не споменавайте, защото това не считам за музика.
Рори бе объркан от рязката смяна на темата. Той не знаеше нищо за музиката, макар че не беше съгласен с мнението на Спаркс за гайдите. Техният писък му харесваше. Поклати глава в отговор, зачуден каква ли сатанинска мисъл се гнезди в главата на Спаркс.
— Попитах ви просто защото Тим О’Тул лежи и не може да ни посвири на арфата си. Исках да се поразвеселим с танци по палубата тази нощ. Това ще разведри екипажа, но без Тим изглежда ще трябва да се откажа.
— Как е Тим? — запита Рори.
— Не много добре, за съжаление. Десният му крак не заздравява и е прикован за нара. Тим е добър човек, но боя се, че ще си загуби крака.
— Ще ми позволите ли да го посетя, сър?
— Разбира се, мистър Махаунд. Предайте му съчувствията ми. Кажете му, че ако се наложи да ампутираме крака му, ще го удостоя сам да извърша това. Не че имам опит като хирург, разбирате, но поне ще мога да го отрежа с малко повече знания от всеки друг.
— О, сигурен съм в това. — Рори не можеше да каже дали капитанът е наистина загрижен за Тим, или не. Човек никога не знаеше кога капитан Спаркс говори искрено, кога със сарказъм. — Ще предам съобщението ви, сър. — Той се обърна и продължи пътя си.
— Още минутка, мистър Махаунд — протегна ръка Спаркс. — Просто забравих. Кажете ми, от многото картини в книгата коя най-много ви заинтересува? Ще бъде интересно да видя дали вкусовете ни съвпадат.
— Струва ми се, сър, — бавно отговори Рори, гледайки Спаркс право в очите — онази, където Фани надзърта през ключалката и наблюдава как другото момиче забавлява нейния неаполитански приятел.
— Туше! — засмя се Спаркс и вдигна ръка да потупа Рори по гърба, но се спря навреме. — Позволете ми да кажа обаче, че и самата Фани не е попадала на по-възбуждаща гледка от спектакъла, на който аз бях свидетел. Неаполитанецът не би могъл да ви достигне, мистър Махаунд.
— Благодаря, сър. Радвам се, че сте останали доволен. Естествено, ако знаех, че наблюдавате, може би щях да бъда по-добър.
— Не, ако знаехте, щяхте да бъдете нащрек. Но вие ме разочаровахте последните няколко дни. Имам предвид едно повторение на случая, който Фани описва. Когато седяла на стола в хана и надзъртала през стената да гледа двамата младоци от другата страна. Предполагах, че след като прочетете Фани, може би ще се заинтересувате от Лийзи, ала уви, времето ми зад ключалката отиде напразно.
— Ще трябва да прекарам много дълго по море, преди да се нахвърля на Лийзи!
— Не мога да кажа, че ви обвинявам. Той беше същински Ганимед, когато го наех за първия рейс, но се промени, за жалост. Е, не ме съдете много строго. Когато човек скучае, би сторил какво ли не. Освобождавам ви от работа и смени докато ви зараснат раните. Идете да се видите с Тим и му кажете, че се надявам кракът му да се оправи. Ето — Спаркс бръкна в джоба си и извади една лъскава златна гвинея — дайте това на Тим. В края на краищата той наистина си я заслужи.