— И малко гореща вода. Тим трябва да се измие.
— Веднага ще стопля един казан, мистър Махаунд. Славен авер сте вие. Всички обичаме Тим и ще ви бъдем благодарни.
След час Рори бе преместил Тим. Нареди да го изкъпят, да му срешат косата, постави възглавница на гърба му и го разположиха пред сравнителното удобство да дъвче най-големия от всички деликатеси — пресен ананас, който готвачът му беше изпратил по Лийзи. Парче платно, напълнено с гореща овесена каша бе превързано с парцалени ленти около раната на крака му. Той загледа Рори и му се усмихна. Беше печална усмивка, но в погледа на Тим вече не се четеше страх.
— Вече съм по-добре — каза той. — Какво смяташ да правиш сега, Рори?
Рори седна на нара и разтвори книгата на капитана.
— Ще ти почета, Тим. Това ще те разсее, щом чуеш за Фани и какво й се е случило, като отишла в Лондон. Приключенията й спокойно могат да разпенят всеки мъж. Ще ти покажа и рисунките. Да, почакай сега да чуеш за Фани. Ще се изправиш като войник, Тим, така че даже няма да са ти нужни два крака, за да стоиш прав.
ДЕВЕТА ГЛАВА
В течение на последвалата седмица раните на Рори зараснаха. Не разбра дали това се дължеше единствено на овчата лой, но белези не му останаха, за което беше благодарен. Тим не беше толкова щастлив. Отокът му спадна и вече беше в състояние да поддържа тежестта на тялото си на крака, но възпалението не заздравя и продължаваше да му причинява болки. Рори се върна при стария Стоут, а Тим неохотно се премести на предната палуба.
Една сутрин Рори се събуди и установи, че леглото му е неподвижно за пръв път от много седмици. Беше странно и почти забравено усещане. Не усещаше нито накланяне, нито търкаляне и като се изключи лекото полюшване, което незабележимо поклащаше кораба, Рори сякаш се намираше в замъка Сакс. Имаше обаче една разлика — проклетата горещина! Тя изпълваше каютата като нещо плътно и блажно, което се полепваше по него като влажна вълна. Нямаше изход от нея. Нито отдих. Дори и лекият бриз, проникващ от люка, беше топъл. Горещината го обгръщаше като някое парцаливо плашило и същевременно като изгарящ огън.
И за най-леките движения трябваше да изразходват огромни усилия, но в края на краищата успя да събере достатъчно воля, за да се претърколи от влажния дюшек и преметне дългите си крака през нара. Успял, той се изправи на крака. Ручеи пот потекоха по гърба му, а слабините го засърбяха. Сякаш и очните му ябълки бяха залепнали неподвижно. Като си намъкна ризата и панталоните, още влажни от вчерашната пот, той закуцука към палубата, за да я види отрупана с моряци, загледани напрегнато към гладката, мазна, тъмна вода.
Рори напусна средната палуба и слезе долу, където Тим се беше подпрял на перилата. Той му направи място и Рори се наведе. Видя по дължината на кораба множество издълбани канута, всяко от които маневрираше покрай кораба. Чернокожи мъже само с по един парцал на слабините, който от влагата по-скоро подчертаваше, отколкото скриваше това, което трябваше да прикрие, полагаха усилия да запазят равновесие на тесните кану. Тези, обясни му Тим, бяха прочутите мъже кру от Брега на Робите — свободни негри поради храбростта им във водата и поради това, че белите търговци се нуждаеха от тях. Някои се бяха изправили, вдигнали плодове със странна форма и цвят, каквито Рори никога не бе виждал. Видът на пресните плодове, независимо какви щяха да излязат, беше така изкушаващ, че той запита Тим как би могъл да се снабди. Лесна работа, уведоми го Тим. Трябваше само да привлече погледа на някое от викащите момчета, да вдигне едно медно пени и да го хвърли. Независимо дали щяха да го уловят или не, все щяха да го намерят. Рори последва съвета на Тим. Привлече вниманието на един черен като въглен момък, който му се ухили с огромните си бели зъби, след което му хвърли пенито. Беше се прицелил лошо и пенито падна близо до кануто, но за миг черните крайници и розовите табани изчезнаха във водата. След секунда момчето показа широката си усмивка, държейки пенито в пръстите си. Хвърли един тънък канап и щом Рори го улови, то привърза другия му край за кошница от плетени палмови листа, която Рори издърпа на кораба.
Странните фасулоподобни жълти плодове бяха непознати за Рори, но Тим бе ял такива преди. Банани, назова ги той. Трябвало да се обелят, преди да се ядат. Тим му показа като смъкна жълтата кора и подаде на Рори кремаво жълтата месеста вътрешност. Рори ги намери чудесни. След дългата диета на овесена каша, соленото месо и грубата храна, всичко прясно би имало приятен вкус. В бананите Рори откри странен аромат, какъвто не бе срещал преди. Кръглите жълти портокали, за които бе чувал, без да ги е вкусвал, бяха по-освежителни от бананите. Зелените лимони бяха кисели и сбръчкаха устата му, но след като изяде един, се почувствува съвсем освежен, двамата с Тим опразниха кошницата.