— Действително вие поднасяте непрестанни изненади, Рори Махаунд. Никога ли не следвате един определен шаблон като всички останали хора? Появявате се на моя кораб, вонящ на прясно повърнато, като че ли сте избълван от ада. И изведнъж се оказвате барон ъф Сакс и племенник на стария МакКейрн. Похищавате робинята ми и ми доставяте една нощ развлечение, на каквото никога преди не съм се радвал. Напердашвате един от хората ми с камшик така, че го направихте на парцали, а след това се залавяте да го излекувате. Сега за някакви си пет минути бяхте провъзгласен за брат на някакво ухапано от бълха негърско принцче, което мисли, че е уловило господа си и всъщност е, що се отнася до нас, защото той доставя най-качествените роби в Африка. След това пък разговаряте с него на арабски. Той премята черните си ръце около вас и ви подарява рубин, който струва повече от целия този кораб. Горе главата, Рори Махаунд! Моят най-голям враг е скуката, ала никога няма да се боя от нея, докато сте край мен.
Рори сви рамене. Все още не можеше да определи дали харесва този човек, или не. Щеше му се да бъде сигурен в неговата искреност, но сметна, че човек никога не можеше да е сигурен в нещо, когато ставаше дума за Спаркс. В момента му се искаше да му вярва. Странно, как можеше да има доверие в чернокожия на палубата още от първата им среща, а не можеше да повярва на капитана независимо от явното му доброжелателство в момента.
Изглежда, че Спаркс долови чувствата му. Той протегна блесналата си ръка с диаманти през масата в откровен приятелски жест.
— Да забравим враждата между нас. Нямаше лоши чувства като цяло. Вярно, може би имате известно основание да ми се сърдите, тъй като не съм ви глезил по време на пътуването. Обаче нека се разделим като приятели.
— Значи се разделяме?
— Да се надяваме, докато не сме почнали да се отегчаваме един — друг. Вижте! Ще бъда кратък. Този е гадният авер, за когото ви разправях. Самодоволният му негър е най-големият роботърговец в Африка. Султанът на Саакс! Неговите кервани съдържат най-добри образци хауса, мандинго, джалофи, сенегалци, сомалийци, дори понякога и суданци. Той има стотици васали, които му плащат налозите си с роби. Сам праща експедиции за залавяне на роби и неговите агенти претърсват Африка за най-добрите екземпляри. Робите от керваните на Саакс имат най-високи цени в Куба, Барбадос, Хаити и Съединените щати. — Той никога не търгува с евтина стока като йоруб, сусу, дахомейци, ибоси или жертви от плячкосваните села по крайбрежието. Не играе на дребно. Доставя първокачествена стока, грижи се за тях и ги доставя охранени. Повечето капитани на кораби като този са готови да изскочат от кожите си само и само да търгуват с него.
— Тогава защо не купуваме от него? — отговорът се струваше съвсем прост на Рори.
— Защото веднъж преди няколко години, когато дойде в Ринктъм Кясъл с няколко роби за нас, онзи проклет пристанищен плъх Суза не даде приветствен салют от двайсет и един изстрела, каквито се полагат на кралските особи. Старият Саакс си замина обиден и ни обърна гръб, за да иде при Ериксон от Фредрик Кясъл. Сега вече не виждаме керван на Саакс, освен ако не останат неколцина на този лайнен принц, които Ериксон или не иска, или няма място да приюти. МакКейрн и Огилсви са готови да дадат всичко, за да могат да вземат първи някой керван на Саакс. А сега ти си на път да прекрачиш прага, след като принцът си падна по русата ти коса. Е, от теб зависи. Върви с шанго. Той е негър, но е любимият син на султана и единственият от шестдесетината, на които старият султан е дал титлата „шанго“, а това ще рече, че той е сигурният наследник.
— Тогава…?
— Прави компания на черния копелдак. Стани му приятел. Ласкай го. Бъди щедър, приеми исляма, дори спи с копелето, ако се наложи, но докарай робите му тук в Ринктъм и чичо ти ще ти повери цялата работа. Ще натрупаш състояние, а и ние покрай теб. Всичко зависи от тебе и от онзи красавец на палубата.
Рори обмисли въпроса. Знаеше, че този път Спаркс говори сериозно. В думите му имаше деловитост и все пак, кой знае по каква причина, Рори не искаше да бъде фалшив към младежа, който го беше прегърнал на палубата. Не го познаваше, нямаше особени причини да го харесва и както казваше Спаркс, той наистина беше просто един негър. И все пак нещо караше Рори да чувствува, че пътищата им са се кръстосали по предопределение на съдбата. Между двамата вече се беше създала връзка. Сигурно ставаше дума за нещо повече от простото сходство в имената, но каквото и да беше то, той изпитваше към младия шанго по-топла близост, отколкото към всекиго другиго, освен може би Джеми.