— Значи утре? — попита Джеми, като че ли нямаше нищо по-необикновено от това, да тръгнеш призори за Англия. — Ще се опитам да ти осигуря закуска и предполагам, че ще те видя за последен път.
— Може би, Джеми, но аз никога няма да те забравя. Ти ме отгледа. Ти ме глезеше и ти ме пердашеше, когато заслужавах. Ти ме научи да се бия и побеждавам и макар че пряко не си ми помагал, научих се да свалям девойчетата. Ти направи много за мен, Джеми, и аз не виждам с какво мога да ти се отплатя. Вземи оттук всичко, каквото пожелаеш. Едва ли е останало много повече от няколкото кухненски съда и един два стола, но все пак, вземи ги.
— Ще се възползувам — кимна Джеми — и няма да има нужда да се заключва замъка. Едва ли ще остане нещо, което да потрябва и на най-бедния селянин. Само че тази работа… — той загледа въпросително Рори. — Кравите са две, а ти ми каза да взема едната. Ами другата?
Рори се ухили глуповато, а по лицето му изби червенина.
— Тя е за Мери Маклауд.
— Онази с огромния корем, дето не може да се изправи от стана? Ти си я нагласил, струва ми се — закиска се Джеми и закуцука по плочите.
— Вярно — изпъчи се Рори. — Тя ще се радва да отгледа един малък Сакс. Молеше ме да се оженя за нея, макар да знаеше, че няма да стана баща на децата й. Кравата ще й заплати, пък ако е момче, надявам се да прилича на мен, Джеми.
— Сега в селото има три пеленачета с жълта коса и чипи нослета като твоя. Знаеш ли — Джеми плесна дланта на едната си ръка с юмрука на другата, — фустата ти е виновна.
— Тази дрипа ли? — опипа раздърпаните й краища Рори.
— Тя — кимна енергично Джеми. — Когато мъжът носи бричове, трябва му време, докато се оправи с разните копчета, презрамки и каишки. А щом си с фуста, въпросът е само за минутка. Било в някоя спалня, било край някой плет. Да, Рори, момчето ми, фустите са причина.
— Фусти или бричове, Джеми, преди да настъпи краят на годината, може да се появят още две три освен на Мери Маклауд. Ако Мери Маклернен, Мери Макдоналд и Мери Дънкън започнат да напълняват, ще знаеш на какво се дължи. Изглежда, че името Мери е преплетено със съдбата ми, Джеми.
— Ти си развратник и развейпрах, Рори, момчето ми — в думите на Джеми се долавяше повече гордост, отколкото укор. — Сигурно ще оставиш верига от рошльовци и чипоноси хлапета оттук до Ливърпул.
— Няма, ако не спира дилижансът. — Рори започна да разкопчава овехтелите сребърни копчета на износения жакет от зелено кадифе. — А сега отивам да си легна. Ще взема една свещ да прочета още веднъж писмото на чичо. Надявам се, че няма да закъснея. „АРИАДНА“ отплува след около седмица и разчитам да я сваря.
Ръката на Джеми се задържа върху лакътя на Рори, когато той му подаваше свещника.
— Ти си добро момче и имаш гореща кръв, Рори, но да знаеш, че жените може да те погубят.
Рори се разсмя.
— Аз заминавам за Африка, Джеми, там, където всички жени са черни като въглен. Обзалагам се, че никоя от тях не се казва Мери, така че няма от какво да се страхуваш.
— Бели или черни, те са жени, а ти си Рори Махаунд — Сатаната, и те ще търчат подире ти.
Рори отвори вратата на малката спалня до кухнята и потръпна, когато студеният въздух облъхна лицето му.