Поради теснотията в лодката бяха разположени един зад друг с по един здрав гребец кру между тях. Преводачът на шанго лежеше на носа, където поемаше пръските от вълните. Следваше Тим, зад него Суза. После, зад друг кру и под балдахина седеше шанго, до когото не достигаха капчици, и зад още един кру Рори, който подобно на израилтяните, пресекли някога Червеното море, измина пътуването сух. Когато наближиха брега, синята вода отвори път на мръсно, тъмнокафяво течение, идващо от видимо непроходимия бряг с мангрови дървета, чиито кокилоподобни корени крепяха същински балдахин от зеленина.
За Рори това беше съвсем друг свят — свят на пламтящото слънце. Аромат на разлагаща се растителност, блясък от искрящи птичи крила, бавно плъзгащи се дънери, които опровергаваха същността си, като разкриваха по две черни мънистоподобни очи и гущероподобните си крокодилски муцуни, както и блестящите от пот чернокожи момчета кру. Над всичко това той можеше да долови, независимо от яркото слънце, една странна атмосфера, която макар и заплашителна, го опияняваше.
Продължиха нагоре по реката, докато зад скрит от гъста мангова горичка завой излязоха на едно разширение на реката, където течението се забавяше, за да образува гладка лагуна. От едната страна, на по-високия бряг, имаше стабилна почва и тук се намираха факториите, кошарите, къщата и магазина на Монго и големите складови навеси, които представляваха Ринктъм Кясъл — африканският аванпост на МакКейрн и Огилсви в делтата на река Нигер. Определението му като замък бе карало Рори да си представя нещо подобно на собствения му дом в Сакс. Беше си мислил за сграда от каменни стени, амбразури, бойници, кули и различни съоръжения за отбрана. Вместо това видя една жалка постройка с дървени огради от колове и бамбукови хижи, покрити с палмови листа. Ринктъм Кясъл обаче нямаше никаква нужда да се отбранява. Бе построен да приема хора, а не да ги държи отвън. Цялото селище изглеждаше съвсем уязвимо, сякаш можеше да бъде превзето от банда деца, играещи на Робин Худ. Но може би то изпълняваше задачите си да събира и пази роби, които след това се товареха на корабите на МакКейрн и Огилсви.
Подвикванията на гребците в лодката бяха посрещнати от приветствени викове на брега. С ловко движение на греблата и викове те стигнаха до хлътналия бамбуков кей, който се показваше над бълбукащата вода. Черни ръце с розови длани присегнаха да помогнат на пасажерите и да ги качат на построеният набързо кей, който се заклати и олюля под тежестта им. Добре отъпкана пътека водеше перпендикулярно нагоре към едно разчистено място с висока ограда от колове, до врата, придържана от дървени талпи. Влязоха през нея и спряха да си поемат дъх след стръмното изкачване.
Рори видя едно солидно и плътно заграждение, обширно като площад, в средата на който от зидана кула се развяваше знамето на МакКейрн и Огилсви. Вдясно дълга редица варосани в бяло дървени едноетажни постройки откриваха една непрекъсната тераса, крепена от колони от палмови стволове. Насреща им се издигаше друга редица по-солидни сгради, отчасти зидани, отчасти от дърво, при които личаха усилията да се наподобят европейските конструкции, тъй като на някои от прозорците имаше жалузи, а крепящите верандата колони бяха каменни, макар изсечени грубо. Всичко това се заобикаляше от оградата, висока петнайсетина фута, чиито краища бяха силно заострени. На известни разстояния имаше площадки за постове по върховете и Рори забеляза в тях чернокожи с мускети. Приличаха на черни гарвани в грубо сковани кафези.
Докато чакаха, трима младежи, чиито фигури и бледо маслинени кожи с правилни черти им придаваха латинска външност, изтичаха откъм предпазващата сянка на верандата да ги посрещнат. Единият носеше огромен виолетов чадър от тежка коприна със златни ресни, които бяха толкова големи, че явно го затрудняваха. Другият държеше инструмент, подобен на кравешка опашка с инкрустирана със злато и слонова кост дръжка, докато третият носеше огромен кози мех, отрупан с ярко полирани месингови чаши, окачени на верига на врата му. Те заобиколиха шанго, поклониха се ниско, щракнаха с пръсти и запищяха с пронизителни гласове, докато заемаха местата си. Единият застана зад него, накланяйки огромния чадър така, че да засени лицето му. Вторият се залови да разпъжда мухите с кравешката опашка, а третият коленичи и му поднесе вода от козия мех. При една дума на шанго те замръзнаха на местата си. Вместо да се помръдне, шанго кимна на Рори да го приближи и застане в сянката на чадъра до него. Макар че Рори имаше съвсем малки познания от наречието хауза, измъкнато от богатия запас на Джеми, той схвана че, това е езикът, на, който говореше шанго, и успя да разбере няколко думи. От тях заключи, че шанго изпраща момчето, разгонващо мухите по някаква задача и не се изненада, когато момчето връчи опашката на виночерпеца, надигна дългата си бяла риза над коленете на голите си крака и хукна по стръмната пътека, сякаш го гонеха хиляда дявола.