Шанго не даде възможност на Рори да отговори.
— Моят брат лорд Сакс няма да спи в твоите смърдящи стаи, Суза. Той едва ли има желание да бъде покрит с хлебарки и стоножки, изхапан от плъхове, дървеници и гущери. Твоите стаи не са подходящо обиталище дори и за кучето на нрзани, а аз си мисля, че милорд Сакс, носещ еднакво име с мен, е истински нрзани. Поради това му давам гостоприемството на собствената си шатра, където ще му бъде по-удобно. Нито пък ще има нужда от мазните ти черни кучки, които разчекват краката си пред всеки роботърговец от Дакар до Калабар. Лорд Сакс, който е брат на шанго от Саакс, ще отседне в моята шатра и ще бъде обслужван от жена от моя харем.
— Това е голяма чест, господарю шанго. — Рори не знаеше дали не скача от тигана в огъня, но бе окуражен от едно: дрехите на шанго, както и тези на всичките му придружвачи бяха безукорно чисти, докато дрехите на Суза бяха изпоцапани и с петна. Това му се стори добър признак. В замъка Ринктъм имаше нещо, което го потискаше и сега разбра, че то е различно от мръсното и небрежно домакинство. След изрядно лъснатата чистота на „АРИАДНА“ мръсотията на Ринктъм Кясъл беше отвратителна, но и това не беше всичко. Иззад оградата се долавяха печални стонове, извисяващи се на различна височина, издигаха се и спадаха, но никога не замираха напълно. Сякаш беше душата на човек, оплакващ съдбата си, жадуващ да се върне у дома, изплашен от утрешния ден. Понякога избликваше в комбинация от стотина и повече гласове на злощастни клетници в далечния хамбар, после замираше, но не преставаше. Безнадеждната мъка се просмука в Рори и му се прииска да побегне.
— Тръгваме, Суза. — Шанго остави чашата вино и се обърна към антуража си и Рори. — Ела, брате мой.
Отвън последва суетене сред чадъроносачите да грабнат чадърите си и ги разположат над съответните глави. Шанго тръгна. Прекосиха площада, минаха през вратата, заобиколиха единия край на оградата от колове и поеха по пътека нагоре по реката. Не трябваше да вървят дълго. На стотина метра след оградата, скрити от нея зад горичка стройни палми, бяха разположени шатрите на шанго — едно малко селище. Шатрите бяха от черна козя кожа и една от тях — огромна, с единия си край широко отворен към вятъра от реката, се извисяваше над другите, над нея се развяваше черен флаг, надписан с арабски букви.
— Влез с мир, братко мой. — Шанго го поведе към голямата шатра и пристъпи вътре. — Съзнавам, че ти още си неверник и не бива, съгласно закона на исляма, да споделяш шатрата с мен. Все пак аз имам власт да действувам така, тъй като, от друга страна, пророкът ни е предписал да бъдем гостоприемни. Поради това подчинявам се на закона на гостоприемството и те приветствувам. Това, милорд Сакс, сега е твой дом — шатрите на Саакс, колкото и да са огромни.
Влезе и премина през загърнатите краища на палатката.
— Много мили отвъд моретата, в платата на Шотландия, моят замък Сакс става твой дом, милорд шанго. — Рори съзнаваше, че замъкът без покрив е обикновено нищо, но пък и знаеше, че едва ли някога ще приеме шанго за гост, но и да беше разпадащият се замък величествен като замъка на Джордж, той би направил същото предложение.
— Сега, след като си тук, милорд Сакс — шанго започна да сваля тюрбана си, развивайки метри зелен муселин и ги подаде на едно от момчетата, последвали го в шатрата, — и след като по взаимно съгласие сме братя, с еднакви имена, струва ми се, че ще трябва да се освободим от титлите и официалностите. Баща ми и някои от братята ми ме наричат Баба, а дори и майка ми, макар че за жените ми не е разрешено.
— Аз съм Рори — протегна той ръка. — В моята страна когато двама мъже се побратимяват, се ръкуват.
Баба не докосна ръката на Рори.
— Този обичай ми се струва глупав, Рори. В моята страна не вършат такива празни работи. Вместо това се прегръщат. — Той обви с ръце Рори и го потупа по гърба. — Сега, след като се опознахме, нека ти кажа, че е невъзможно човек да изтрае тук с подобни дрехи. Те са прекрасни — пръстите му се провлачиха по кадифеното палто на Рори, — но са по-горещи от пустинята по пладне. Ще благоволиш ли, братко, да носиш моите дрехи?
— А защо не? — Рори погледна прямо Баба, спирайки очи на неговите. Баба се поколеба.
— Защото… да, ще го кажа. Моята кожа е черна, а твоята бяла. Белите хора не считат черните за равни. Моят баща е султан и въпреки това често пъти белите не се отнасят с уважение към мен и когато го правят, имам чувството, че постъпват така, само защото искат нещо от мен. За белия човек аз съм черен дивак, който скита из джунглите с халка на носа. Почти животно.