Рори се усмихна, присегна и улови Баба за ръката.
— Всъщност, Баба, ти си първият чернокож, с когото говоря. Да, кожата ти може да е по-черна от моята — той продължи да държи ръката му — и все пак това е една добра ръка. Силна и способна на добри дела. Никога не съм разговарял така с друг мъж, но ми се иска да ти кажа, че имам всички основания да те смятам за чудесен мъж. Ако нямаш възражения дрехите ти да докосват бяла кожа, аз не възразявам да ги нося. Нека никога не говорим повече по този въпрос. Цветът на кожата ни няма по-голямо значение от разликата в цвета на очите или косите ни.
Ръката на Баба стисна тази на Рори.
— Никога вече няма да споменаваме цвета на кожите си — каза той и бавно отпусна ръката му.
Рори огледа вътрешността на шатрата и я намери далеч по-привлекателна от спарения Ринктъм Кясъл. Беше хладно и приятно. Дебели пъстроцветни килими придаваха мекота под краката, подплатена от пясъка под тях. Стените блестяха от бледата пъстрота на драпериите, обшити със сребро и злато. Нямаше мебели с изключение на големите дивани, ограждащи стените, покрити с най-различни материи. Пухкавите възглавници правеха диваните още по-привлекателни. Няколко ниски масички блестяха със седефените отблясъци на инкрустираните перли, а от една пробита месингова тръбичка струеше син дим с тежкия аромат на сандалово дърво. Ароматът изглежда отблъскваше насекомите, тъй като нямаше мухи или комари, каквито рояха в къщата на Суза.
— Всичко тук е твое, Рори. — Окуражаващият жест на Баба включи шатрата и всичко в нея. Той плесна с ръце и един младеж се появи от тъмната сянка. — Това е Абдула, който е на твое разположение. — А на слугата каза: — Виж твоя господар, на когото ще се подчиняваш както на мен… А сега, момко, отвори сандъците. Нека брат ми си избере одежди. Единственото, което не може да носи, са зелените тюрбани, тъй като той не е хаджия, защото никога не е ходил в Мека. Разгърни му дрехите да си избере, Абдула.
Момчето разтвори сандъците и заизважда сребърни кафтани. За втори път този ден Рори се изправи пред проблема да си избира дрехи, които не му принадлежат, но дрехите на Баба бяха толкова по-великолепни от тези на Спаркс, че Рори бе поразен от тяхната пищност. В своето изумление той посочи една тога от ажурена коприна, на чиято предна част имаше сребърна бродерия, поръбена със ситни бисери. После със същата прибързаност, при одобрението на Баба, Абдула снабди Рори с качулеста джелаба от фина бяла вълна, чифт жълти пантофи като тези на Баба и дълго парче посребрен муселин за тюрбан.
Баба даде знак на момчето да остави дрехите на единия от диваните и каза:
— Занеси дрехи и на червенокосия мъж, който е слуга на милорд Сакс, и не се връщай. Не позволявай никому да влезе в шатрата. — Обърна се към Рори със смутен вид. — Преди да се преоблечем, ще трябва да се изкъпем в реката. Ние от исляма вярваме в чистотата. Дори и тези, които са в пустинята и не могат да се къпят с вода, чистят телата си с чист пясък. Освен това водата ще ни освежи. Прохладна е. Моите роби ще направят така, че да не се боиш от крокодили. Ти, брате мой, ще носиш памучни гащета, докато се къпеш, и никой освен червенокосия ти роб няма да ти прислужва. Не подобава сам да се обслужваш, но от друга страна, не подобава моите роби да те виждат без дрехи. Робите клюкарствуват помежду си, а не е тяхна работа да знаят, че си роден нрзани. Предпочитам да не го знаят.
Рори разбра думите на Баба, но те криеха малко смисъл за него. Защо ли вземаше предпазни мерки никой да не види Рори и тялото му, когато той явно не се боеше, че ще го видят робите му? Учуденият вид издаде неспособността му да разбере.
— Голият мъж мигновено издава вярата си — покри с усмивка своето смущение Баба.
Рори поклати глава объркан.
Баба наведе глава, без да поглежда Рори. Изчака дълго и човек почти можеше да разбере борбата в душата му. Когато накрая заговори, стори го бавно, опитвайки се да намери правилните думи, които да спестят смущението му.
— Искам да кажа, приятелю и братко, че има един сигурен начин да откриеш последовател на исляма от един нрзани. Не е толкова лесно да се разпознае правоверен от евреин, тъй като ние от исляма спазваме различни обичаи от евреите. Ние вярваме, че един мъж трябва да се избави от известна част ненужна кожа по тялото си. Това е белег на мъжество и знак на принадлежността му към исляма. Човек може да го сметне за жертвоприношение, но малката болка, която изпитва при тази операция, не е нищо в сравнение с увеличеното удоволствие, което той получава. Нашите жени го предпочитат. Това беше, което ме смущаваше.