Сега Рори го разбра. Засмя се и смехът му беше тъй заразителен, че Баба изправи глава и се усмихна.
— Защо го усукваше, братко мой? Искаш да кажеш, че арабите са обрязани и че един мъж, застанал гол, може да се разбере от каква вяра е според това, дали е покрит, или не?
— Това се опитвах да кажа. След като те опозная по-добре, аз няма да се срамувам да ти говоря по толкова интимни въпроси.
— Тогава не мисли повече. Вярно е, че ножът никога не се е допирал до мен. Такива операции не се извършват в Шотландия, нашата религия е съвсем друга. Ние мислим, че това закритие на кожата дава дори по-голямо удоволствие на нашите жени. Но макар че ножът никога не се е допирал до мен, Баба, съдбата сигурно ме е предопределила за правоверен. Виж! — Рори смъкна панталоните и застана гол пред Баба. — Огледай ме, Баба, и виж качествата ми. Природата е отстранила излишъка, тъй като не е останало достатъчно кожа да ме покрие. Още когато бях малък, започнах да надраствам кожата си. Природата е отстранила покривката, понеже не беше достатъчна. Наистина, странно беше това за другите момчета, когато отивахме да се къпем на реката. Аз бях единственият оголен между тях и се срамувах за това. Другите хлапета си правеха шеги с мен и ме наричаха „боецът с оплешивялата глава“. Обаче на девойчетата изглежда им харесваше повече, отколкото ако беше облечена. Сега двойно се радвам на природата — или може би на съдбата — че се е погрижила за мен. — Той направи няколко крачки към Баба и изви тялото си. — Виж, приятелю и братко мой!
Баба го загледа и кимна глава одобрително.
— Иншаллах! — тупна го той по рамото. — Никой каирски хирург не би могъл да свърши по-добра работа. Аллах да бъде благословен! Няма защо да се страхуваме, че някой би узнал. Ти напълно приличаш на нас. — Той плесна с ръце и извика Абдула. Прошепна му нещо и пак го отпрати.
— Не се нуждаем от услугите на твоя червенокос роб, Рори. Нито пък ще използуваме услугите на Абдула. Ще бъдеш много по-добре обслужен. В моя дом аз имам четири съпруги, колкото ми се разрешават от пророка. Те са майките на моите синове, а човек не взема съпругите си на път, за да не бъдат видени от друг мъж. Вместо това взема робини, за да удовлетворява естествените нужди на човешкото тяло. Както мъжът трябва да яде и пие, за да поддържа живота си, както трябва да спи, за да се събуди, така се нуждае и от жена, която да изкушава тялото му и да поддържа доброто му здраве. Затова ще те представя на другите ми робини и по-специално на една от тях, която ще ти подаря. Тя се казва Елмира и аз се разделям с нея с известна скръб, защото е добре обучена да задоволява нуждите на един мъж.
— Тогава не бих могъл да приема такъв подарък. — Рори усети как слабините му набъбват при мисълта за подобна услуга. Много отдавна не бе имал жена, дори се наслаждаваше на неугледното, което Суза щеше да му предложи.
— Трябва — настоя Баба. — Ако ти дам нещо, което няма значение за мен, като тези дрехи например, това не би било подарък. За съжаление не мога да претендирам, че е девица. Такава беше, когато я купих, но поне мога да твърдя, че никой мъж освен мен не я е поглеждал. Когато пристигнем в Саакс, ще имаш девственици, колкото ти се прииска. Дотогава Елмира е най-доброто, което мога да ти предложа, и аз го правя, поднасяйки моите извинения. А, ето че тя идва. — Баба снижи поглед и след това се разсмя широко и буйно. — И струва ми се, съвсем навреме, Рори, защото по всички видими признаци ти имаш нужда от нея.
Една девойка се промуши през завесите на шатрата и макар да се преструваше, че не поглежда към Рори, той разбра, че косият й поглед го е одобрил. За частица от секундата видя как очите й се разширяват и почувствува, че под воала се усмихва, но обръщайки му гръб, тя се изправи пред Баба.
— Обърни се, момиче, и махни воала — леко я побутна Баба. — Погледни твоя господар. Ще му служиш така, както служеше на мен. Той е лорд Сакс. Същото име като моето. Иди при него.
Рори усети черната коса, падаща на раменете й като облак дим. Тя дръпна воала от лицето си и сега можеше да види повече от черните очи, горящи като въглени. Видя кожа с цвета на блед кехлибар, устни сочни и червени и малки уши, сгушени като мидени черупки под облак от коса. Тя пристъпи към него и коленичи, вземайки една от ръцете му в нейните и я целуна, склонила покорно глава, той се присегна и я повдигна, чувствувайки топлината на кожата й през тънкия плат, разделящ тялото й от неговото.
— Шанго на Саакс е великодушен човек, за да се раздели с такова ценно притежание. — Рори улови брадичката й в ръцете си и му се прииска още тозчас приятелят му да излезе от шатрата, така че да остане сам с момичето.