— Ах, но аз искам дори повече. — Баба зарови из един от сандъците и измъкна две мантии със златоткани нишки и примитивни орнаменти. Те не приличаха на арабските пелерини, които той и Рори бяха носили предния ден. Хвърли едната към Рори.
— Вчера зачетох моя баща с дрехите си. Днес ще почета моята майка и ще се пременя като суданец. А също и ти, макар че сега за пръв път светът ще види жълтокос суданец. Но както казах, Рори, аз искам повече от приятелството и живота ти. Ако ще бъдем истински братя, аз искам и душата ти.
— Как бих могъл да ти я дам?
— Много просто. Само повтаряй тези думи след мен.
— Добре!
— „Няма друг бог освен Аллах…“ — Баба говореше с такава разпаленост, каквато не бе показвал досега.
— „Няма друг бог освен Аллах“ — повтори Рори.
— „И Мохамед е неговият пророк.“
— „И Мохамед е неговият пророк.“
— Това е всичко — Баба взе мантията от Рори и му я наметна, оставяйки едното рамо открито. Постави малък фес върху главата на Рори — кепенце от бяло кадифе, бродирано със злато. След това се облече и той и като пристъпиха извън шатрата, където ги чакаха чадъроносачите им, Баба се ухили. — Знаеш ли какво си, Рори?
— Хибрид от шотландски барон, судански принц и арабски шанго.
Лицето на Баба пак стана сериозно.
— И нещо повече. Ти си мюсюлманин, правоверен. Думите, които току-що повтори, те направиха такъв. Волята на Аллах е да не бъдеш вече нрзани. Помисли, човече, и се възрадвай. Даже не се нуждаем от бръснар, за да ти смъква излишната кожа. Ти си роден за исляма.
— Иншаллах — отвърна Рори напълно уместно.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
След прошарената от слънцето и напоена с аромат на сандалово дърво шатра на Баба къщата на Суза вонеше на плесен и паразити. Вонеше така, като че ли самият покрив от палмови листа и дори стените бяха живи хора заедно с някогашните обитатели — вкаменени гущери, насекоми и други мъртви животни. Закуската обаче бе сервирана с известна елегантност — великолепна дантелена покривка, макар скъсана, изпоцапана и омаслена, напукан порцеланов сервиз от потъмняло сребро. Спаркс и Суза вече се бяха настанили, когато Рори и Баба влязоха. Двамата се надигнаха почтително. Покланяйки се ниско на Баба, Суза посочи двете празни места край масата, но Баба, изненадвайки Рори с неочакваното изговаряне на английски „Благодаря!“, плесна с ръце. Влезе свитата с Тим накрая. Почистиха пода с метлички и разположиха възглавници, след което поставиха отпреде им малка масичка. Излязоха от стаята, за да се върнат след миг с блюда, покрити с високи капаци от бамбук. Баба седна, посочвайки на Рори мястото до него, докато Тим застана зад Рори край майордома на Баба, възрастен арабин със заострена бяла брадичка и зеления тюрбан на хаджия.
Спаркс ги загледа със зяпнали уста и ококорени очи, после се обърна към Рори:
— Е, сега си истински простак, екипиран като шибан негър. Истински гъзолизач на негово величество, нали? Да седнеш до копелдака, за да може да си държите ръчичките, а?
Рори знаеше, че Баба няма да разбере думите на Спаркс, но и разбираше, че ще долови сарказма в гласа му.
— Нали това искаше? — натърти с лек гняв той. — Не бяха ли такива инструкциите ти? И така, ако негово величество шанго — Рори се поклони на Баба — ме е поканил да седна с него, следва ли да не приема, особено след като предпочитам да съм до него, а не до теб? Така че посвий си перченето.
— Чудесно, чудесно! — потри ръце Спаркс и лицето му грейна. — А сега, преди да свършим със закуската, попитай негърското си съкровище за чий дявол доставя всичките си добри роби на Ериксон, а оставя за нас отпадъка и измета на своя керван? Суза ми каза, че този път той е докарал само петнайсет и макар че били по-добри от досегашните, не стрували нищо пред тези, които оставил на Ериксон.
Рори кимна в съгласие.
— И щом сме захванали това, тъй като ти и твоята приятелка негърът заминавате на сватбено пътешествие, не се грижи да шпионираш Суза. Аз ще остана достатъчно, за да го обработя, и ако ти успееш да уредиш това мизерно султанско хлапе да ни доставя за в бъдеще, Суза не ще посмее да продава за себе си, защото ще бъде наясно, че ти знаеш колко негри са доставени тук. Ръцете му ще бъдат вързани. Слава богу, че никой от тези чобани не говори английски.
Рори пак кимна, ала не се залови да обсъди въпроса с Баба. Чувствуваше, че е необходима размяната на известни вежливости преди започване на деловата част, и се залови да хапне. Изправен зад него, Тим изпълняваше задачата си, доколкото позволяваха тромавите му ръце. Белеше портокалите, макар и не така сръчно като стария Салим на Баба. Наля в чашата му черното, гъсто кафе. Донесе препечени филийки бял хляб и ги намаза с мед, подавайки всичко на Рори, след като предварително отхапваше от него, както правеше Салим. Гледайки Спаркс, едва се въздържаше да не се изкикоти, но положи усилия да не докачи шанго.