— Остави ги да тичат, Джеми. Надявам се, че ще могат да тичат по-бързо от мен. Лека нощ.
Джеми остана за миг, след като Рори затвори вратата, после падна на колене, подпрял лакти в креслото.
— Милостиви боже — замоли се той, — запази хлапето.
ВТОРА ГЛАВА
Дребни инциденти и закъснения отнеха на Рори три дни от пътуването му. Дейви Кямбел не можа да дойде и Рори трябваше да измине пеша разстоянието от Сакс до Глазгоу, където закъсня да се качи на дилижанса и трябваше да остане за следващия ден. Тази загуба на време все пак се превърна в нещо, за което не заслужаваше човек да се ядосва.
За пръв път попадаше в град и той сметна, че мрачният, гранитен и потискащ Глазгоу е просто едно усъвършенстване на запустелите равнини на Сакс. В града поне имаше хора, движение, блъсканица, нещо постоянно бе в ход. Без багаж, който да му пречи, той излезе от хана, служещ за спирка на дилижанса, решен да не изхарчва нито пени от скъпоценните си шилинги, само, за да изпъне за няколко часа огромния си скелет върху някое легло. Времето се бе затоплило, грееше слънце. Той бе забелязал купа сено в двора на хана, която щеше да му свърши работа за през нощта и така щеше да спести парите. Дотогава щеше да се забавлява, като разгледа града. От една улична продавачка си купи паница супа за едно пени и макар че бе само ечемик и вода, все пак затопли стомаха му. След това тръгна да се шляе из града.
Скитайки безцелно, той намираше всяка гледка за нова и интересна, докато стигна до доковете и за пръв път съгледа морски кораби с високи мачти и огромни извити, боядисани фигури на носа. Един такъв щеше да бъде следващият му дом и макар че те му се сториха чудовищно грамадни, навързани край доковете, той са зачуди как ли ще изглеждат в океана.
Късно следобед, когато ефектът от ечемичената супа се изпаряваше и винаги здравият му апетит се обади, той се раздели с доковете, само за да установи, че е изгубил пътя из криволичещите улички. Избирайки напосоки една от тях, която му се стори, че води в посока, обратна на тази, от която бе дошъл, той закрачи по тесния калдъръм, псувайки жителите, които изхвърляха сметта направо на улицата и изливаха помията в канавките. Вървейки близо до къщите, където беше малко по-чисто, той се спря за миг да погледа една танцуваща мечка на отсрещния тротоар.
Гледката беше много смешна. Мечката бе облечена в червена и синя коприна с много звънчета по нея и се тътреше на края на едно въже, което държеше циганин с не по-малко пъстри одежди. Рори помисли, че е могъл да изживее целия си живот в замъка Сакс, без да види нещо толкова необикновено и живописно. И докато се взираше опулен в зрелището, усети, че му издърпват баретата от главата. Извърна се — нямаше никой край него. Убеден за миг, че просто си е въобразил всичко, той потта главата си и установи, че е гола. Долови шеговито кискане и изправи глава. На един отворен прозорец, полюшвайки баретата му само на пръст от него, младо момиче се беше провесило на перваза. Бялата рокля бе така дръзко разтворена, че почти напълно разкриваше изкусителните гърди. Те бяха снежнобели, заоблени и гладки и той дори видя румените им зърна. Всичко това представляваше далеч по-интересна гледка от смачканата барета, която момичето държеше в ръцете си, дори по-занимателна от тромавата мечка и шарения циганин. С големи усилия вдигна очи към лицето и прецени, че момичето е младо, дръзко и апетитно с черните си къдрици, изскочили изпод бялото й боне.
— Какво си се зазяпала, ленена главице? — пръстите й поразтвориха роклята и обгърнаха една от гърдите. — Тук ли? Хубавичка е, нали?
— Трудно може да се избере между двете — Рори се поклони с грация на кавалер от ордена Сейнт Джеймс. — Ако животът ми зависеше от това, не бих могъл да определя коя от двете е по-хубава, но естествено, за това е необходимо да направя по-задълбочено сравняване. Очите не могат да ме измамят, но ако към тях прибавим и пръстите, сигурно ще успея да определя. Или и двете са еднакво прелестни. Все пак докато разискваме на такива теми, бих желал да получа обратно баретата си.
— А защо не дойдеш да си я вземеш. Пък ако пожелаеш, ще можеш да използуваш очите и пръстите си. Спри да зяпаш и бърбориш от тротоара и идвай горе.
— Да не би случайно името ти да е Мери, девойче? — ухили се той.
— А ти да не си самият дявол, че да го знаеш? Да, казвам се Мери Дейвис.
— Права си, Мери Дейвис, аз съм самият дявол. Рори Махаунд, на вашите услуги. И без повече дрънканици — идвам веднага.