— Не мисли, че искам да си отида — прошепна му Елмира. — Зная, че господарят би предпочел да се излежава с мен, но това е заповед на моя върховен господар, шанго. Той каза, че трябва да потеглим рано тази сутрин, затова си отивам, обаче нощес ще утоля жаждата ти.
Рори загледа с премрежени очи как се намъкна в робата и шалварите и се присъедини към момичето на Баба, което я очакваше зад вдигнатия край на шатрата отвън. Видя как Баба изрита влажния чаршаф и плъзна дългите си крака отстрани на дивана. Бавно, с неохота, Баба се изправи, протегна се с високо изпънати над главата ръце. При бледата светлина в шатрата изглеждаше като жива бронзова статуя. Пристъпвайки безшумно по дебелия килим, той протегна ръка да раздруса Рори, само за да установи, че Рори е с отворени очи.
— Ах, братко мой — усмихна се Баба и зъбите му проблеснаха, — снощи ти спеше. Чух те да хъркаш. Кажи ми, доволен ли си от Елмира? Ако ли не, ако имаш някакви оплаквания от нея, ще наредя да я накажат. Тя има само една цел в живота — да те задоволява. Миналата нощ ти не заспа изобщо, но снощи…
— Спах, Баба. Наистина спах. Аз не съм атлет, който да продължава с рекордите от миналата нощ.
— Уви, Рори, не знаеш как да получиш истинско удоволствие от една жена. Прекалено бързо се изчерпваш и свършваш. Ще трябва да те науча за цената на хашиша. — Той посочи към дългата тръбичка на табуретката край леглото му. — С една лула хашиш човек може да забави онова крайно потопяване В забрава, което пресушава всичките ни желания. — Той седна на ръба на кушетката до Рори. — Разполагаме с достатъчно време да ти обясня възвишеността на хашиша през някоя друга нощ. Сега обаче трябва да се приготвяме за тръгване. Искам да оставя между нас и Ринктъм Кясъл колкото се може повече мили преди падането на нощта.
Рори се съгласи. Ринктъм Кясъл му действуваше потискащо, както и всичко край него. Неспирното скимтене на робите в бараките го влудяваше. Разбира се, според Спаркс и Суза те бяха само животни, но дори и да бе така, заслужаваха по-добро отношение. Животни ли? Рори огледа Баба. Въпреки че цветът на Баба беше значително по-светъл от този на клетниците в бараките, все пак той беше негър. Майка му беше чиста суданка и макар бащата да минаваше за мавър, сигурно и той имаше примес от черния цвят. Е, може да е черен, помисли си Рори, но Баба не беше животно, освен ако човек не го таксува като великолепен самец, и то в най-благоприятния смисъл. Да, може би, но той си беше човек и съвсем не дивак. Рори съпостави красотата на килимите, мебелите и дрехите в шатрите с неприветливата покъщнина на Ринктъм Кясъл. При други обстоятелства, ако Рори трябваше да развлича Баба в Сакс, Баба също би го сметнал за дивак, и то за един от най-западналите.
Оставяйки се на услугите на биячите тази сутрин, той долови че бият водата така, че да не пристъпват плитчините на течението. След това закусиха богато под дърветата — кафе, плодове и хляб. Когато свършиха, шатрите бяха вече свалени, всичко бе опаковано в сандъци и кутии и по-голямата част натоварена на дълги канута, изтеглени на бамбуковия кей. Баба осведоми Рори, че няколко дни от пътуването щяха да прекарат по реката в канутата на кру. Трябваше да срещнат кервана на Баба на предварително определено място, където го чакаха, докато продаде робите си на Фредрик и Ринктъм.
Вече при кервана си Баба увери Рори, че ще живеят по-удобно, в по-добра шатра и обслужвани от повече слуги. И, намигна той на Рори, ако дотогава Елмира му стане скучна, ще вземе друга робиня да го обслужва. Макар че тя нямаше да бъде бяла колкото Елмира. Не, щеше да бъде черна, макар и не непременно грозна. Би ли възразил Рори срещу черно момиче? Не! А имал ли е някога преди такова? Само веднъж? Тогава имаше още на какво да се чуди Рори.
Въпреки че, обясни Баба, се считаше за отличие да имаш в харема си бели жени и мавритански момичета, те бяха повече или по-малко за декорация. Нищо повече. За истинското удоволствие нищо не можеше да се сравнява с едно черно момиче, а от всички чернокожи тези от малкото кралство Анкола от Уганда бяха най-добрите. Раждаха се със завряла кръв във вените. Вярно, такива трудно се намираха и бяха най-скъпи, но попаднеше ли човек на такава, никога не съжаляваше за парите, платени за нея. Баба подсвирна със стиснати устни. Две го очакваха в кервана му. Специално обучени, при това. Още една причина да потеглят, защото колкото по-скоро пристигнеха, толкова по-скоро Рори щеше да установи правдивостта в думите на Баба. Естествено, едната беше за него! Отсега нататък щяха да делят всичко. Според майката на Баба Рори щял да има положително влияние върху по-нататъшния живот на Баба. Да сподели с него едно момиче от Анкола не било нищо в сравнение с това, което Рори щял да направи за Баба. Нищо!