Следващите канута бяха натоварени с шатрите и тяхната мебелировка, Включително придружвачите, които Баба бе довел със себе си. Скоро, заяви Баба, щяха да се присъединят към главния керван, очакващ ги зад мочурливата почва на делтата. Там щяха да се разполагат много по-удобно отколкото можеше да се предложи на Рори в Ринктъм. Щяха да яхнат коне и оттам пътуването до Саакс щеше да премине върху твърда почва. Много нощи щяха да гостуват на местните главатари, крале, емири или други вождове на местни племена. Всички те бяха източници на доставките на Баба и очакваха полугодишните му обиколки и пътувания до крайбрежието с подбор роби, защото знаеха, че той не би приел нищо, освен първокачествена стока.
Когато слънцето достигна своя зенит, спряха при една гъмжаща от насекоми плитчина, още повече неприятна поради пясъчните бълхи. Там хапнаха набързо — мазен кускус, сготвен предната нощ, булгур, преглъщан със свръхусилия, ако не се промие с глътка вода от хладните кози мехове. После пак потеглиха. Рори се дивеше на издръжливостта на момчетата кру, които без да почиват гребяха ритмично с веслата. Когато прокрадващият се през дърветата полумрак се смеси с черно зеления здрач на деня, спряха пак, този път на малка тревиста полянка, стигаща до ръба на водата. Явно тя представляваше постоянна спирка, тъй като тук имаше груби, покрити с палмови листа навеси и каменно огнище. Вечерята им беше топла, а с нея пиха ментов чай, горещ и ароматизиран. Без да се събличат, потърсиха прикритието на шатрите и спаха, докато ги разбуди яркото утринно слънце.
Следващият ден по реката доказа ефикасността на зеления таван, тъй като не след дълго минаха от прикритието на дърветата на открит път, където слънцето ги поразяваше безмилостно. Дърветата над главите им се разделиха, за да пропуснат светлината, и с напредването по реката растителността губеше първобитното си великолепие и се разреждаше. Минаха покрай селца, построени нестабилно на колове върху реката. Деца и жени с провиснали гърди им махаха, обаче видяха малко мъже. Едва по-късно Рори научи, че по-голямата си част от времето мъжете прекарваха под закритието на големите колиби, оставили работата на жените. Мъжете бяха бойци и единственият смисъл на съществуването им беше да пазят селото си и да нападат други поселища, за да пленяват роби. Враждите между племената и дори между отделните поселища се поощряваха от местните главатари. Всяка черна плът представляваше храна за робската воденица и дребните вождове не можеха да запълнят понякога нарядите си дори с членове на собствените си родове, когато набезите им не покриваха достатъчно първокачествената стока, която да удовлетвори било собствената им алчност, било исканията на роботърговците.
След уморително гребане през целия ден прекараха втората нощ в лагер, подобен на този от първата нощ. Рори се събуди от продължителни тревожни писъци, продиращи нощта откъм замиращия огън, където се биеха двама мъже.
Като ги приближи, той разпозна двама от младежите кру, които се биеха с веслата си. Тя бяха направени от твърдо като желязо асагеево дърво и представляваха опасно оръжие. И двамата си нанасяха вулгарни обвинения. Рори беше изненадан, че Баба, който явно бе дошъл преди него на конфликта, не направи усилие да спре боя.
— Това е въпрос на чест — обясни Баба на Рори. — Бият се за друго момче. Това е борба на живот и смърт. Всички те си имат жени и деца в Ринктъм Кясъл, но си имат своите „съпруги“ и сред по-младите лодкари. Всъщност за тях тези бракове са дори по-обвързващи, отколкото с жените им в Ринктъм, тъй като по-голяма част от времето си прекарват извън къщи. От това, което си подвикват един на друг, изглежда, че единият от тях се е събудил нощес, за да установи, че неговото момче го няма. Разтърсва се из лагера и открива момчето да спи при друг мъж. Виж ги! Бият се безмилостно. Ха, ето че боят свърши и победителят си е извоювал съпругата.
Докато говореше, Рори видя как едното весло едва не откъсна врата на един от мъжете.
Направлявано от дивашката мощ и силната ръка и рамене на гребеца, веслото поразяваше като сабя. Жертвата се строполи, а победителят, присягайки се надолу, изтръгна детеродните органи на умиращия, след което ги хвърли към изплашеното момче, което ги гледаше. Думите му бяха непонятни за Рори, ала той не се нуждаеше от преводач, за да ги разбере: