Рори ги огледа и долавяйки одобрението му, те извиха телата си и изпъчиха гърди за одобрение. Той поклати глава. Невъзможно бе да определи коя е по-привлекателна.
— Както винаги, братко мой, ти си безкористен, но тъй като те са твои и тъй като с нетърпение очакваше пристигането им, ти избери.
— Те са съвсем еднакви — сравни Баба едната с другата. — Не виждам разлика, освен може би в това, че едната е с косъм по-ниска, а гърдите на другата са малко по-кръгли. Ала няма закон, който да накара единият от нас да избира. Диваните ни са толкова близо един до друг, че можем да си ги разменяме. Разбира се, ако желаеш.
— Разбира се. Но Елмира? — Рори се беше привързал към момичето, което споделяше нощите му.
— Елмира? Какво общо има тя? Една жена, при това робиня, Рори. Тя е по-малко от нищо. Единствената причина за съществуването й е да живее за своя господар, а ти си нейният господар. Следователно всяко нещо, което ти доставя удоволствие, би трябвало да я радва. Тя не е нищо повече от глинено гърне, в което изливаш соковете си. Наистина понякога не мога да те разбера, Рори. Конят си е кон, а жената жена и мъжът ги язди, именно защото е мъж. — Той се обърна към Елмира и я повика с извиване на пръстите си.
Тя пристъпи към него и се хвърли в краката му. И макар че Рори забеляза сълзи в очите й, заяви, че ще бъде доволна от всяко внимание на Рори към новото момиче. Косият поглед, който прокрадна към Рори изпод спуснатите клепки, противоречеше на думите й, но Баба ги взе за чиста монета и когато я изтласка с върха на пантофа си, притегли едно от черните момичета, което седна в скута му, а другото изпрати при Рори. Тя пристъпи към Рори с грациозността и кокетството на пантера и се сви скромно в краката му.
— Казвам се Чатсуба — замърка на арабски тя. — На моя език това значи жена, която ще заведе господаря си на седмото небе. Ще те направя много щастлив. — Нежните й пръсти се обвиха върху пантофите му и тя бавно ги смъкна, сякаш извършваше някакъв обред. Пръстите й почнаха да блуждаят по глезените му, после бавно тръгнаха нагоре, галейки прасците. Бяха меки и допирът им разхлаждаше плътта му, но въпреки това където докоснеха, разпалваха пламъчета. Без да отделя пръстите си, тя се изви и застана на колене, така че твърдите й зърна спряха в него. Сръчните й ръце бавно развързаха и свалиха бурнуса. Всяко движение беше бавно, изучено и предизвикателно — част от една церемония, която тя бе изучавала и практикувала, откакто се помнеше. След като развърза цялото му облекло, тя се забави, преди да мине по-нататък, целувайки и милвайки всяка разкрита част от тялото му. Най-после всички копчета бяха разкопчани, всяка кукичка отворена, всяка панделка развързана. Повдигна ръка, тя му напомни да не се движи, седна по турски и се загледа, докато Елмира и Зайа шетаха из шатрата, пълнейки легени с ароматизирана вода, оставяйки бели, мъхести хавлиени кърпи край диваните, сипвайки ароматни благовония в мангалите, след което се оттеглиха и спуснаха пеша на шатрата, който гледаше към лагера, като същевременно вдигнаха друг, гледащ към звездите.
Когато меките им стъпки заглъхнаха, Чатсуба заговори на Рори:
— Сега, ако господарят ми се изправи… — Тя стана и свали дрехите на Рори, които се плъзнаха на пода. Щом застана гол пред нея, тя се сви от уплаха. Очите й се разшириха, устните потръпнаха и тя направи крачка назад, преди да коленичи отпреде му. — Прости ми, господарю, прости ми. Никога преди не съм виждала мъж. Наистина, защото ние винаги практикувахме с дървени модели. Но сега се страхувам. Аз съм толкова малка, за да мога да побера такова голямо нещо. Треперя, господарю.