Рори присегна да я успокои, но тя не вдигна поглед. Очите му огледаха шатрата и видяха, че Баба получава същото обслужване. Чу как момичето в краката му повтаря думите и разбра, че ги изговаря само за да го направи горд с мъжкото му достойнство. Потупа я по рамото, тя вдигна поглед и му се усмихна.
Тя потопи хавлиената кърпа в ароматизираната бода и изтри потта от тялото му. После го изсуши с друга кърпа и от плискането на водата в другия край на шатрата той разбра, че Баба е подложен на същото освежаване. След като Чатсуба го избърса, тя наля благовонно масло от едно шишенце и му направи знак да легне на дивана, след което затърка маслото по кожата му, разтривайки цялата му плът така, че всеки мускул се отпусна, докато изчезна всяка напрегнатост. Почувствува се безплътен, сякаш тялото му бе литнало нанякъде, оставило само пулсиращата набъбналост, която сега го представляваше. За тази част тя отдели специално внимание, като я намаза с друго масло, толкова ценно, че отдели само няколко капки от него на пръстите си. То му достави горещо и щипещо усещане, неприятно в първия миг, ала сякаш бе увеличило подуването и ускорило пулсирането. Присягайки с едната си ръка към малката сребърна каничка на табуретката до дивана, тя отля някаква напитка в малка порцеланова чашка и му я подаде.
— Ето, господарю, вземи и отпий — усмихна му се тя, докато очите й отразяваха светлинните отблясъци под дългите мигли. — Това е райски нектар — шепнеше гласът й. — С една глътка от него мъжът може да задоволи всичките си четиридесет хурии за една нощ и да му останат сили и желание да повтори.
Рори пое чашката и отпи. Имаше вкус на мухлясали розови листа и остави горчива следа в устата му. Като й върна чашката, тя напълни една елегантна дълга лула с хашиш и му я подаде, вземайки от мангала въгленче с машата. Той видя как Баба изпи чашката, предложена му от неговото момиче, и веднага запуши. Той подвикна на Рори:
— Тази нощ, братко мой, ще имаш издръжливостта на жребец и тя ще ти бъде нужна. Питието, за което се предполага че е смес от морски охлюви от Китай, ще разпали вихрени пожари в кръвта ти, а хашишът ще задържи прегарянето им, като ги остави да тлеят цяла нощ. Ще изпиташ по-голяма наслада и много по-дълготрайна.
— Не ми е нужна смес от морски охлюви, за да бъда готов — засмя се Рори.
— Не се съмнявам, но един мъж с колчан стрели е по-добре подготвен от този, който има само една и изчерпи всичките си муниции с един изстрел. Тази нощ ще намериш колчана си пълен — разсмя се Баба. — А сега светлините, Метук. — Баба отблъсна нежно момичето с крака си и тя загаси лампите. Остана само бледата светлина на луната, проникваща през отвора на шатрата, която остави Баба и Метук напълно в мрак, ала накара тялото на Рори да заблести с бисерно бял блясък.
— Ти си първият ми мъж, господарю, и първият бял, когото виждам. Вярно, уплаших се, когато те видях в цялото ти величие. Сега вече не се боя. Аз съм подготвена за теб. Бях способна да побирам най-големия дървен инструмент на старата Мириам. Ние, момичетата, го наричахме „Куат“ и всички се плашехме от него поради болката, която знаехме, че ще ни причини. Сега споменът за тази болка ме радва, защото аз ще ти дам много радости.
— Изгарям от нетърпение, малката.
— Не ще се разочароваш, господарю, и аз ще положа усилия да е така.
Беше нощ на съвършено изкуство, каквото Рори никога не би могъл да си представи. Тя бе толкова различна от пипкавите движения с шотландските Мерита край плетищата, колкото денят се различава от нощта. Никога преди не бе постигал такива висини и не бе оставал тъй дълго в захлас така изтънчен и непоносим, че той стенеше и умоляваше да го облекчи. Чатсуба си играеше с него като с музикален инструмент. Разкриваше чувствени струни, които измъчваха тялото му и същевременно го успокояваха. Изкуството на двете момичета бе резултат на дълго и трудно обучение и въпреки това в тях имаше някаква непринуденост, съчетана с писъците на първото проникване, което убеди Рори, че това наистина бе първият им опит с истински мъж. Всеки път Чатсуба — или може би Метук, тъй като те постоянно се разменяха — го издигаше до високо плато, където едва не се задушаваше. Дори чувствуваше как ще се пръсне на безброй частици. Изкуството им го усмиряваше в кратка празнота, която му даваше възможност да поеме въздух и се подготви пак за висините. Нямаше късче от тялото му, което да не отговаряше на милувките на Чатсуба. Езикът й изследваше потайни места и го караше да размята крайници и да стене. Беше само жена и го правеше само мъж. Думите й го величаеха като божество. Спомни си за една картина, която бе видял в книгите на стария Джеми, показваща Родоският колос и съзнаваше, че в момента се извисява над всички мъже и достига такива височини, че корабите можеха да плават под него, без да го докоснат.