Тя му посочи пътната врата, която беше открехната, и се мушна обратно през прозореца, като затвори плътно кепенците. Вратата водеше в мрачен коридор, вмирисан на варено шкембе и мишки, но почти незабавно се отвори друга врата и той прекрачи в топлата стая и се намери в обятията на момичето. Тя пресегна към гърдите му, но той я сграбчи и повдигна, докато устните й докоснаха неговите. После я пусна, завъртя я с гръб и с две ръце се залови да проучи това, което само отчасти бе видял. Не срещна никакви препятствия, тъй като роклята й нямаше нито копчета, нито връзки. Наслади се продължително, усети как нараства желанието и беше сигурен, че полата му вече стърчи. Тя се обърна да го погледне, държейки в ръка старата му, изтъркана барета.
— Ще ти струва два шилинга — каза тя.
— Два шилинга за кое? За старото ми кепе? Ох, малката, ако можех да прежаля два шилинга, щях да си купя ново и да захвърля това. Независимо от факта, че и ти нямаш право да ми го задигаш и да искаш два шилинга откуп за него.
— Не за баретата — подхвърли тя. — Не за този парцал, а за това, което искаш да направиш с мен.
— Но кой казва, че искам да правя нещо с теб, което да ми струва два шилинга?
Тя посочи надигнатата му фуста.
— Ти не го казваш, но Нашият Хари говори вместо теб.
Той погледна надолу и се ухили, но последните думи изрече сериозно:
— Още не съм плащал за това, нито ще платя някога. Цялата наслада отива по дяволите, като си помисля, че ще трябва да прахосам два шилинга за нещо, което съм намирал покрай всеки плет.
Той намести баретата на главата си и тръгна към вратата, но тя го изпревари, опирайки гръб в нея. Когато ръката му присегна към мандалото, тя го задържа и той притисна тялото си към нейното. Усети как ръката й присегна под фустата му.
— Прав е Нашият Хари? — притаи дъх тя. — Ами че той е наистина самият Сатана.
Тя го сграбчи за миг, после се дръпна да залости вратата и остави роклята си да падне на пода.
— Няма да ти струва два шилинга, момчето ми. — Тя се замота с копчетата на палтото му. Фустата ти може да е парцалива, а палтото кърпено, баретата ти е на дупки, а кесията празна, но ти имаш нещо, което дори и една пристанищна уличница като Мери Дейвис никога не е виждала, нито някога ще види, струва ми се. Такъв костелив дългуч, че си струва два шилинга, за да има какво да разправя Мери Дейвис до края на живота си. Ето ти промяна! Вместо ти, Мери Дейвис ще ти плати два шилинга и ще видиш по-интересна гледка от мечката, на която се пулеше.
Никога преди и никога след това Рори не бе припечелвал два шилинга с по-голямо удоволствие. Нейните професионални милувки го възбудиха много повече от несръчните ласки, които бе получавал от разните Мерита у дома и разбра, че тя му дава много повече от цената на парите, защото нейните ласки и гальовно прошепваните нежности му показваха, че това не беше за два шилинга. Скоро всичко свърши, но тя не го пусна.
— Трябва да вървя, мила Мери — опита да се изправи той, но тя го издърпа надолу. — Рано сутринта хващам дилижанса за Англия, а в двора на хана има само една купа сено. Искам аз да бъда този, който ще се сгуши в нея през нощта. Скитосването из улиците на Глазгоу през нощта не предлага приятни перспективи.
— Купа слама в двора на хана! И какво има една купа слама, което Мери Дейвис не може да ти предложи?
— Съвсем нищо!
— Тогава ще останеш тук, Рори Махаунд, ако това ти е името, а то е сполучливо дадено. Ще затворим плътно кепенците и ще залостим вратата. Мери Дейвис може да си го позволи веднъж в живота, защото то никога няма да се повтори. В шкафа има комат хляб и бутче студено овнешко. Ще сложа чайника и ще приключим вечерята с чаша чай, полят с капка уиски. После, като си напълним стомасите, тримата ще се позабавляваме.
— Тримата ли? Да не очакваш някой друг?
Тя кимна, тръскайки черните си къдрици по лицето.
— Аз, ти и Нашият Хари — посочи тя. — Не го ли броиш? Клетият, сега си почива, но след като изпием по чаша чай, пак ще надигне глава горд и енергичен. Само почакай и ще видиш.
— Ще ме разглезиш ти, Мери Дейвис, как да не те обикна!
Рори се излегна в кревата, сложил ръце на тила, и я загледа как се суети из малката стая. От един шкаф над камината тя извади чиния със студено месо и парче хляб. Наряза месото на тънки филийки, а след това и хляба. Когато водата завря, сложи чай и го остави да се запари. Пак се върна при шкафа и извади оттам една пръстена бутилка. Придърпа малката чамова масичка до леглото и я покри с парче грубо ленено платно. Рори, настанен върху леглото, и Мери в единствения стол, който притежаваше, си похапнаха приятно и той намери вечерята много по-занимателна от очакващата го купа слама. Мери Дейвис беше симпатично момиче. Очевидно беше отскоро в занаята и Рори можа да види, че тя искрено се привързва към него. Също както правеха всички други Мерита.