— Ще си сваля тюрбана.
— Добре — Баба пришпори коня си и приближи Рори дотолкова, че да може да го тупне по рамото. — И още нещо. Ласкай ги. Накарай ги да мислят, че те са най-силните, най-красивите и най-умните мъже в Африка. Това едва ли ще бъде трудно, понеже те наистина са. Да, може би са. Дори по-красиви и по-умни от суданците.
— Съмнявам се в това, Баба, защото помня, че ти си половин суданец, а положително никой не може да бъде по-красив и по-умен от теб.
— Пести си ласкателствата за басампо, Рори.
Въпреки казаното Рори забеляза, че Баба бе поласкан.
— Ласкателствата си пазя за басампо, Баба. Това, което казвам на теб, е истината.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Трите уморителни дни пътуване и съпътствуващите ги нощи изминаха. За Рори това бяха дни на ослепително жарко слънце, неудобствата на високото седло и вълшебствата на африканския пейзаж, който сякаш бе от друга планета. Просторните савани и висока кафява трева бяха изпъстрени тук-таме с неземни дървета — огромни баобаби, сякаш изтръгнати от почвата и насадени отново обратно, превърнали корените си в клони. Странни на вид животни, нямащи нито общо с тези, които Рори бе виждал досега, се вглеждаха в кервана миг преди да хукнат в бяг, който ги обгръщаше в облаци прах. Кафеникави лъвове душеха дирята им и се шмугваха в храстите. Огромни купчини изпражнения подсказваха пътя на слоновете. Приличащи на прасета хипопотами лукаво надигаха глави от ленивите реки, а нощем хиените виеха край палатките им сатанински. Нощите обаче криеха покоя на прохладната палатка и топлите ласки на Елмира, които бяха добре дошли за Рори след онази огнена схватка с Чатсуба. Да не беше тревогата му за Тим, той би се вълнувал на всяка чудноватост, изпълнен с възбудата на приключението, но грижите за Тим го караха постоянно да яхва назад към примитивната носилка, където, заспал вцепенен от упойката, Тим се люшкаше от едната страна на импровизирания хамак на другата.
При вечерните проверки кракът на Тим не приличаше на нищо, виждано досега. Беше отекъл, а кожата беше тъмна, люто червена и лъскава. Пръстите стърчаха като безформени картофи на подутото стъпало, черни и сякаш вече мъртви. През няколкото секунди, когато Тим сякаш се съвземаше, за да получи нова доза от Баба, той скимтеше от болка и се държеше за ръката на Рори, сякаш някаква сила се преливаше от близостта на другаря му.
Всяка вечер Баба също отделяше време да прегледа Тим и единствените му успокоителни думи бяха: „Още е жив, басампо ще го излекуват.“
— Но как? — Рори не виждаше как земна сила би могла да смени този огромен оток и изопнатата кожа как би се върнала в нормално състояние.
„Не ни е дадено да знаем“, поклащаше глава Баба с очи, умоляващи Рори да има вяра в него.
— Въпреки че не вярвам в тяхното магьосничество, аз зная, че могат да го излекуват. Не ме питай повече, братко мой, защото не мога да ти отговоря. Не съм запознат с магиите, но зная, че е известно в цяла Африка като царство на вълшебниците и че тяхната сила е много стара и много голяма. Ел мектуб, бектуб — каквото е писано, ще бъде.
На следния ден подир няколкочасово тежко пътуване, по време на което керванът се супена от чистия, свеж въздух на просторната савана към душна наносна равнина, напредването се забави, така че не пристигнаха в Басампо, докато слънцето не наближи хоризонта. Пак се гмурнаха в джунглата, но докато граничещата с реката джунгла бе просто невъзможно неприятна с ятата си от насекоми, тази бе направо ужасяваща. Дърветата с приличащите на въжета лиани бяха непроходими от двете страни на пътеката. Макар че слънцето още не беше залязло, в гората бе тъмно като нощ и само от време на време стигаха до места, където случаен отвор сред дърветата допускаше по някой лъч. Рори бе обладан от предчувствие за тайнствена опасност, което му припомни приказките на стария Джеми за гори, обитавани и населвани от привидения. Очакваше призрачни ръце да се пресегнат откъм избитите шубраци и да го сграбчат, да се отворят гробове и да избълват страхотни дебнещи привидения. Крясъците на малките маймуни по клоните караха Рори да настръхне, а случайният поглед към някоя от тях, прелитащи от една към друга лиана, го караше да си мисли за сбръчкан старец със странно удължени крайници.