Един от чернокожите пазачи повдигна главата на Тим и нежно забърса потта с чист парцал. Заглади червената коса на Тим назад и Рори видя как черните пръсти докосват лицето на Тим с благоговение. Другият донесе чаша и първият, положил главата на Тим върху коляното си, постави чашата до устните на Тим. Той я изпи и се отпусна в леглото.
— Не се тревожи за мен, Рори. Аз ще бъда екстра. Чувствувам се вече по-добре. Ще се видим скоро, Рори.
Тим затвори очи и Рори се измъкна на пръсти от колибата.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Настанили удобно Тим въпреки бинтования му крак, от който на Рори му се повдигаше всеки път, щом се сетеше за него, той и Баба бяха придружени от почетната стража до едно просторно обиталище — гостната на селото. Тя беше разположена срещу канала, заобикалящ вътрешния кръг на кралския дворец — чиста и подредена колиба във формата на пчелен кошер, варосана в бяло. Придружителите им, възбудени от неотдавнашното жертвоприношение и от думкането на барабаните, продължаващо да кънти в ушите им, подскачаха в надпревара, а мускулите им реагираха с нервни тикове, които се проявяваха на ситни спазми под лъскавите им кожи. И все пак при цялата им бодрост Рори долавяше признак на потиснатост в погледите на младите им придружители. Басампо, сметна той, при всичката поразителна красота на лицата си и могъща физика, при чистия си начин на живот и съвършени познания на черната магия, не бяха щастлив народ. Това бе очевидно. И все пак докато танцуваха под дървените факли, напоени с палмово масло, дори Рори изпита странен трепет на очакваща възбуда, съчетан със съжаление.
Когато влязоха в църквата, завариха я осветена от изправените канделабри, които, макар и не толкова пищни като тези в кралския палат, издаваха европейския си произход. Две високи гравирани месингови легла с дюшеци от памук и естествена коприна почти запълваха вътрешността, оставяйки само малък коридор, широк колкото човек да се промуши между леглата. Баба уморено посочи едното на Рори и зае другото. Двамата се строполиха, изтощени от продължителната езда през деня и невъобразимото магическо представление. Все пак Баба уведоми Рори, че предстои да види още много. Предстоеше церемониално празненство, после танци и след тях… Баба помисли, че трябва да обясни на Рори повече за басампо.
Както му бе споменал и по-рано, те бяха най-древното африканско племе — същински аристократи сред африканските негри — и толкова могъщи, че никога никой от тях не бе залавян или продаден като роб. Поне напоследък. Въпреки че и те поддържаха военна каста, никога не воюваха, нито ходеха на лов, тъй като не ядяха месото на диви животни. Славата на тяхната черна магия бе така широко известна и толкова се бояха всички, че никой не се осмеляваше да плячкосва от тях. Сам Баба не бе виждал примери на тяхното магьосничество, но като правоверен той побърза да увери Рори, че не им вярва. Все пак не можеше да се съмнява във видяното от собствените очи. Той бе виждал същия този Бора-Боро да фиксира със злокобен поглед един мъж и мъжът бе умрял за секунди пред очите му. Бе чувал, макар да не вярваше много в тази история, че нощем магьосниците на басампо се превръщали на животни — лъвове, леопарди или други зверове — и имали същата сила да превръщат другите в хиени. Затова именно хиените се въртели около хорските поселища и виели подобно на хората. Те плачели да бъдат превърнати отново в хора.
А най-странното нещо в Басампо било, че те нямали никакви брачни обреди, нямали дори думата „брак“ в езика си. На никой мъж басампо не се позволявало да има полови сношения с жена. Може би Рори е забелязал, че всяка жена в селището — а те били само прислуга — носи едно особено приспособление, което представлявало непробиваем девствен пояс. Сигурно е забелязал също така, тъй като то беше едно от най-очебийните неща в мъжете басампо, че всички мъже бяха прекъснати с клещи, независимо че според признанията на Баба тези приклещвания са станали по-скоро модна прищявка, отколкото нещо друго. Главното им предназначение беше да изпъват и уголемяват мъжките членове. Железните пояси на жените обаче не можеха никога да се отстранят и се носеха от пубертета до смъртта. Естествено, жените, които Рори бе видял в лагера, не бяха жените, които басампо използуваха за оплождане. Родилките се пазеха в друго строго охранявано селище на около една миля оттук и тези жени не носеха метални пояси. Те бяха довеждани само в специални случаи, определяни или от краля, или от шаманите. Всъщност ако тазвечерният пир приличаше на другите, с които бе почитан Баба, може би Рори щеше да види някои от тях.