След като се нахраниха, тя избута масичката и се настани в леглото. Точно както беше предсказала, Нашият Хари ги дари с наслада не само веднъж, преди да се свие за почивка. А докато си почиваше, Рори и Мери Дейвис се унесоха в разговор като стари приятели. Сред грубостите на нейната вулгарност Рори долови следа на скромност и макар че, както сама избърза да каже, че беше уличница и проститутка за два шилинга за току-що слезлите от корабите и изгладнели за жени моряци, Рори я намери духовита и симпатична. Също така установи, че тя е лудо влюбена в него.
— Защо ти е потрябвало да ходиш в Англия? — запита го тя, усуквайки с пръсти дългите му руси коси. — Окаяно е, както съм чувала. Защо не останеш при Мери Дейвис?
— И какво ще ядем, като свърши студеното овнешко?
— Ще припечеля още.
— А пък аз ще лежа по гръб и ще те оставя да ме издържаш?
— Нищо подобно! Слушай, Рори Махаунд, аз не мога да върша две неща едновременно. Не мога да стоя тук, припечелвайки два шилинга, и да скитам покрай доковете, като търся следващия. Някои дни улавям петима клиенти, а това прави десет шилинга, понякога имам щастието да изкарам десет, а това прави цял фунт. Ако обаче имам човек, който да ми помага, може да набарам двайсет клиента, а това прави два фунта. Ще ги деля с теб. Един фунт за теб и един за мен. Мислиш ли, че би могъл да си докараш такава надница в Ливърпул? По един цял фунт на ден? Ами че това се равнявана заплатата на самия кмет, а аз ще върша цялата работа.
По един фунт дневно! Предложението беше съблазнително. Малцина мъже можеха да припечелят толкова. Но Рори поклати глава.
— Изкушаваш ме, Мери Дейвис. Но независимо от твоите думи, от вълшебните бели цици или перспективата да прекарам всичките си нощи с теб, колкото и да ме изкушава всичко това, утре потеглям за Ливърпул. Заминавам с кораб за Африка. Може би няма да изкарвам по един фунт дневно, Мери Дейвис, но ще видя света.
— В Африка няма да видиш такива бели и закръглени като тези. — Тя покри с шепи гърдите си. — Ще намираш само черни. Само веднъж през живота си съм виждала негър, но съм чувала, че в Африка всички мъже и жени са черни. Когато съзреш тези черни кучки, ще пожелаеш да бъдеш пак при Мери Дейвис.
— Това ще сторя, а също и Нашият Хари.
— В такъв случай остани, Рори — замоли го тя. — Тази къщурка е моя, оставена е от баща ми. Сара МакКрори, която проститутства на втория етаж, може да си излезе. Тя ми плаща само един шилинг дневен наем. Можеш да се настаниш там, така че да има къде да седиш, докато аз работя. Не съм толкова вятърничава и не се надявам да се ожениш за мен. Може би няма да останеш за дълго, но докато си тук, аз ще те имам, Рори, а никоя жена не може да иска повече. От всички мъже, които са ме мачкали и са пъшкали отгоре ми, ти си единственият, когото съм пожелала и аз самата.
— Не, малката, не ме изкушавай повече — смекчи с целувка отговора Рори. — Аз съм задължен на чичо си, който ми изпрати пари за дилижанса за Ливърпул, и ако не замина, значи направо да го ограбя. Ако не мога нещо друго, Мери Дейвис, поне държа на думата си. Някой ден ще се върна от Африка и когато този ден дойде, ще побързам за Глазгоу да те видя. Напиши ми адреса си преди да замина, за да зная къде да те търся.
— Е, това е по-добре от нищо — въздъхна тя и се притисна по-близо към него. — Поне ще мога да се надявам. Ще мисля за теб, Рори, с всеки мъж, който сложи мръсните си лапи отгоре ми, и ще ми се иска да си ти, такъв силен, чист и фин, с блестяща коса.
— Трябва да лягаме да спим, защото ще трябва да ставам рано, за да хвана дилижанса в седем часа, ако успея да намеря пътя до хана.
— Ще дойда да те изпратя. Не бой се, няма да те посрамя. Имам прилични дрехи. Така че лека нощ, мили Рори, ще ви разбудя рано, теб и Нашия Хари.
— Ще се събудим, Мери Дейвис. — Той изпъна ръка и я притисна към себе си. Лоената свещ догоря, оставяйки само замиращите въглени от торфения огън да хвърлят розови сенки в стаята. Той задряма доволен, щастлив и сигурен в малката стаичка с Мери Дейвис, която не бе затворила очи. Не искаше да загуби частица от образа му, докато все още можеше да го наблюдава при загасващата светлина, натъкми устни до ухото му и зашепна:
— Замислих се, Рори, момчето ми.
— За какво, Мери Дейвис? — надигна се той.
— Иска ми се да те запомня с нещо.
— Всичко, което имам — отвърна той — са дрехите на гърба ми, а ти знаеш колко струват те. Едва ли ги бива и за кофата за смет. Ако ти оставя фустата си, ще трябва да ида в Ливърпул гол. Ако оставя наметката си, ще замръзна до смърт. Оставя ли кепето, ще пипна някоя църковна хрема до живот. Кесията ми се е протъркала до скъсване, а кинжала не го бива повече от кухненски нож. Но ще ти кажа какво ще направя, Мери Дейвис — целуна я той. — Единственото нещо, което имам от майка си, която никога не съм виждал, е една кехлибарена брошка. Намира се в кесията ми и ако я харесваш, твоя е.