Имаха и други необикновени обичаи, за които Баба искаше да предупреди Рори, но когато се залови с тези нови теми, двама младежи се появиха на прага с огромен меден съд вряла вода. Следваха ги други двама и още един, който носеше приличащи на каша листа и кърпи. С пълно раболепие те разсъблякоха Баба и Рори, изкъпаха ги, като използуваха листата да получат сапунена вода, изтриха ги с кърпите и накрая натриха телата им с ароматни зелени листа. След като привършиха, Рори почувствува силен бодеж и пламтене в слабините. То беше така забележимо и подчертано, че той спомена пред Баба, само за да бъде приветствуван с гръмък смях от страна на своя приятел.
— Те ти го сториха — кимна той към двамата прислужници. — Имат листа от еуфорбий, с които са натрили твоя „мборо“. Направиха го и на мен. Това е старо африканско възбуждащо средство. Ще пари и ще щипе за известно време, обаче в него няма нищо вредно. Само ще забележиш, че джелабата ти стърчи пред теб, сякаш си скрил кол под нея. — Баба посочи най-напред Рори, после себе си. — Виж! Но не се бой. От това не боли. То прави мъжа два пъти по-силен. Ела да се облечем.
Баба пак измъкна от сандъка внушителни роби, полагайки за Рори толкова грижи, колкото и за себе си. Сам Баба си сложи зелена чалма на хаджия, тъй като бе ходил в Мека, обаче настоя Рори да не покрива русата си коса, за да могат всички да го видят.
Прислужниците ги поведоха покрай вътрешния окоп, а след това по един малък пешеходен мост към големите централни постройки, където се намираше дворецът. Горяха същите огньове, но там-тамите бяха заглъхнали и доколкото Рори можеше да определи, присъствуваха само мъже. Не виждаше никоя от жените, присъствували на магическата церемония, нито пък забеляза някого от шаманите. Бойците седяха в кръг по земята, а младият крал бе седнал на инкрустиран трон, дълъг като диван и отрупан с възглавници. Той се изправи при влизането на Баба и Рори, посочвайки на Баба мястото от дясната си страна, а на Рори от лявата, така че тримата се настаниха на дивана. Сядането им бе съпроводено от думкането на там-тамите и оглушителните звуци на оркестър, съставен от флейти, дървени кречетала, медни европейски тромпети, дрънкулка от късове метал и навързани кратуни. Нямаше стремеж към хармония и все пак имаше определен ритъм, като сърцебиенето на огромно животно, което сякаш разбъркваше съзнанието на Рори с необикновено, необяснимо, ново по същество съдържание. В него той започна да долавя нещо от великата мистерия на Африка и усети как кожата му потръпна от страх, че само той като представител на друга раса, друга епоха, друга култура ще стане свидетел на нещо невидяно досега от бял човек. Почувствува как собствената му цивилизация става нищожна в сравнение с тази огромна и загадъчна сила, по-древна и по-мъдра от всичко познато досега от собствения му народ. Виждаше и това, че чувствата му се споделят от Баба, който се взираше напред с опулени очи. Дори младият крал имаше странно очаквателен израз, с наведена глава и полуотворена уста, от която висеше струйка лига. Очите му бяха странно вперени и деликатните му пръсти галеха вдлъбнатата резба на изкуствения фалос.
Рори се възползува от блуждаещия поглед на краля, за да го огледа. Въпреки че цветът на кожата му беше смолисто чер, той нямаше типично негърски черти. Косата му не беше ситна и гъсто накъдрена като на Баба — беше къса и здрава, но не като гъста вълна. Носът му беше фино оформен, без разширени ноздри, а устните му, макар да бяха пълни и чувствени, не бяха издути и провиснали. Докато го наблюдаваше, Рори стигна до заключението, че младежът е всъщност симпатичен, независимо от женствените му черти и подчертано грациозните му движения. Единствено той беше облечен и дрехите му бяха още по-великолепни от тези, които бе носил при пристигането им.
След като той, Рори и Баба седнаха, свитата му застана зад дългия диван толкова близо до гърба на Рори, че той можеше да почувствува топлината на единия от тях. Пламъците от огъня блестяха по черните тела, намазани с палмово масло и позлатяваха тъмните им кожи. Все пак това бяха все мъжки тела — здрави, млади атлети с твърди, яки мускули. Рори можеше да се възхищава на силата им, ала съвсем не можеше да ги пожелае.
Изглежда, че крал Джалайа дойде на себе си. Занесеният поглед го напусна и той се обърна към Рори, полагайки ръка върху неговата. Беше деликатно гледана, с дълги нежни нокти като на хищна птица, покрити със златен лак.
— Ние се радваме много на присъствието ти, господарю Сакс. Аз никога преди не съм виждал толкова красив мъж. Ти ме заинтересува, господарю Сакс. Задоволи любопитството ми, като ми покажеш дали цялото ти тяло е бяло.