— Да, Рори, драго ми е да те видя. Моите момчета са добри с мен. — Той посочи двамата младежи, които го обслужваха. — Няма нищо, което да пожелая и да не го изпълнят. Дори ми държат гърнето да се изпикая, ама не мога да им измъкна една дума. Но добре, че са край мен. Нямам си друга компания, освен останалото от този клет дявол — и той посочи към бинтования би крак. — Това копеле умря заради мен, Рори.
Рори кимна съчувствено.
— Те всички умират, Тими. Даже и твоите двама авери тук ще бъдат мъртви след някоя година и ще имат участ далеч по-лоша от този, когото увиха около крака ти. — На Рори му се повдигна при мисълта за снощната вечеря и пое дълбоко дъх. — Снощи изядох един от тях. Станах канибал! Да, Тими, сдъвках го, макар че в момента не знаех какво гризкам. В Африка сме, Тими, а тук стават странни неща. — Той се залови да му опише празненството и танците.
— Но това не е всичко, Тими. Снощи спах с краля.
— Ти ли, Рори? — Тим се изправи, забравяйки болката в крака си. — Ти? Е, да бях аз, дето съм прекарал по-голяма част от живота си по море, никой не би помислил нищо лошо. Но ти, който цял живот си гонил фустите? Не мога да си го представя! — Тим поклати глава. — Не, нерез такъв, трудно ми е да повярвам, че си се търкалял с хлапак.
— Не е толкова странно, колкото си мислиш. Младият крал всъщност се оказа кралица.
— А, да, Рори, комай ги наричат кралици.
Рори поклати глава.
— Нямах това предвид. Този крал е всъщност кралица. Жена с най-хубавите цици, които си виждал. Вярвай ми, ще ги видиш, Тими. Тя ме остави да си играя с тях, ала онова, което исках, беше бинтовано и завързано здраво, тъй че не можах да се намъкна. Тя го пази за теб, педерастино славен. Да, за теб! Изглежда, че следващият крал на Басампо трябва да бъде с червена коса. Така са казали шаманите и затова тя се пази, като че те е очаквала да паднеш от небето. Преструвай се, че не знаеш, но се постарай здраво, Тими, като дойде времето. Направи ти завиждам. Тя е по-гореща от ръжен в буре с пенлива бира. Макар и да не успях, направих куп неща, които никога не бях вършил. И да ти кажа истината, Тими, снощи изкарах така, както никога през живота си. Участваха и двама-трима бойци от свитата на краля, струва ми се, макар че не си спомням точно. Баба казва, че в Африка всичко върви. Просто го правиш на първата, която ти падне. Във всеки случай бях посветен в нещо съвсем различно и сега, след като всичко свърши, не съжалявам. По дяволите, тук е Африка и следващия път може да изгърбя някоя маймуна. Кой знае?
— Поне първият ти път е било по-добре от мен. Един кафявокож помощник-капитан, левантинец, ме прекърши над едно буре. Но всички котки са сиви нощем. Главното е да уловиш една.
— Започвам да мисля така — Рори посегна и улови ръката на Тим. — Няма да се лигавя със сърцераздирателни сбогувания, Тими. Тръгваме господ знае закъде, но ще се върнем. Не зная кога, обаче Баба няма да отмине това място. Оттук взема най-добрите си роби. Затова оправяй се, гледай да задоволиш малката кралица-крал и можеш да се надяваш, че ще напълниш ръцете си с нещо повече от чифт вълшебни цици.
Тим се залепи за ръката на Рори и не му се искаше да го пусне. Очите му се овлажниха:
— Пак ще те видя, Рори. Знаеш, че има и по-лошо от това, да бъдеш жребец на кралицата. Очакван съм тука като самия крал Джордж и бога ми, ако е вярно, което казваш, аз съм не по-малко крал от него. Ще се радвам да се върна пак като прост моряк, след като съм бил метреса на кралицата. Тръгвай, Рори — Тим освободи ръката му. — Запилявай се и не поглеждай назад.
Керванът беше готов за потегляне, когато Рори стигна най-външните кръгове на селището. Спря се да побъбри с тежко загърнатите дрехи, каквито представляваха Елмира и Чатсуба, след което отиде да възседне коня си до Баба. Скоро след напускането на Басампо те излязоха от джунглата и пак потеглиха през обширни савани от прегоряла трева, където дивечът беше в изобилие. Месото на печена антилопа беше добре дошло след кралското угощение, чийто вкус все още засядаше в устата на Рори. Няколко дни те се радваха на добър лов и приятна езда. Изкачвайки се по-нависоко, задухата стана по-суха и по-малко мъчителна. Усещаха рояци от мухи и комари, а вечерите бяха прохладни, така че топлите прегръдки на Елмира и на Чатсуба бяха особено приятни.
Една нощ керванът се разположи под дърво с малък ручей, ромонещ край него. Баба уведоми Рори, че дните им на идилично пътуване са свършени. Утре, заяви той, започва тежък преход и благодарение на всемогъщия и милостив Аллах ще трае само два дни. Някои кервани трябваше да изминат пътя за седмици.
Пустинята. Да, утре по пладне те щяха да се спуснат от високите склонове към пустинята. Тук щяха да изменят разписанието си, да лагеруват през деня и да пътуват нощем, за да избегнат най-големите горещини. После, след два дни, пак щяха да се изкачат и да прекосят друга планина, където ще треперят от студ, а може да попаднат и на сняг. След това, увери го Баба, щяха да бъдат вече в неговата страна, само на три дни от Саакс. Утре в подножието на склона щяха да се прехвърлят на камили и да водят конете, докато прекосят пустинята, която за тяхно щастие на това място беше сравнително тясна.