Следващото утро ги завари по стръмните пътеки, виещи се през голи скали. Под тях се виждаше и блещукаше като океан самата пустиня — огромна, обезлесена и поразяваща мъртва земя без никакъв признак на живот. По обед привършиха с изкачването и спряха да починат край едно поселище от шатри, чийто старейшина се втурна да приветствува Баба с уважение и привързаност. Но Баба гледаше само към един старец, който се появи от шатрата и пристъпи към него. Заострената му сива брада и рошави мустаци слабо прикриваха тясното, съсухрено лице с изгърбен орлов нос и черни очи, които блестяха фанатично.
— Това е Слиман — каза Баба — и сигурно в Саакс се е случило нещо необикновено, което да го доведе през пустинята да ме посрещне.
— Така е, господарю султан. — Слиман не обърна внимание на Рори. — Случи се нещо и аз съм този, който ти носи печалната новина. Не само печални са новините, но и изпълнени с опасност за теб, господарю султан.
— Защо се обръщаш към мен като султан…
— Защото в твое отсъствие Аллах изпрати своя Ангел на смъртта да отнесе баща ти в рая, където той се намира, наслаждавайки се на компанията на хуриите.
Измина дълго време, преди Баба да отговори. Колкото и да се опитваше, той не беше в състояние да сдържи сълзите си и се улови за ръката на Рори, конвулсивно свивайки пръсти.
— Такава е волята на Аллаха — заговори най-сетне Баба. Писано е било в книгата на живота на баща ми. Иншаллах! Не можем да обсъждаме мъдростта на всевишния.
— Но и в твоята книга на живота, господаря султан, е написано, че ти трябва да го наследиш — настоя старият Слиман. — Ти беше любимият му син, младият орел, който той боготвореше. От всичките си синове той направи тебе шанго. Ти беше предпочитаният, обичаният, на тебе разчиташе той. А сега твоят полубрат Хюсеин се самопровъзгласи за султан и се кълне, че ти няма да стигнеш жив до Саакс. Има и последователи този разбойник. Не са много, но му дават достатъчно сила. Казва, че тъй като…
— Че майка ми е суданка, а не тънкокосата мавританска кучка, която го пръкна. Казва, че е живял в Кайро и е посещавал университета Ел Ажар, докато аз прекарвах робски кервани към брега. Мисли се за по-високопоставен от мен и че аз съм неспособен да бъде султан.
— Заявява, че винаги ти е завиждал — кимна глава Слиман.
— И тъй, Хюсеин ще бъде султан. Ти познаваш Хюсеин не по-зле от мен, Слиман. Ще бъде ли той добър управник?
Слиман се изплю в праха.
— Той ли? Защо ми задаваш такъв глупав въпрос, Баба? — старият Слиман изостави титлите и се обърна към Баба като баща към син. — Не съм ли учил и двама ви да яздите? Не съм ли слагал първите соколи на китките ви? Не ви ли учех да стреляте, да съблазнявате хубавите момичета от селата, да се държите като мъже в собствените си хареми? Как да преценявате един роб и как да подбирате добрите от лошите? Вие бяхте връстници — Хюсеин с ястребовия си нос и светлата си кожа и ти с тъмната си кожа. Истината не се заседява в него. Той е подъл и лъжец. Целият му мозък е в слабините му и всичките му мисли се въртят между краката му.
— И двамата познаваме Хюсеин — кимна Баба.
— И така… Хюсеин или ти. Извън тесния си кръг приятели, които Хюсеин има в двореца — онези подлизурковци и мазници, които му се умилкват, — цял Саакс иска тебе, Баба. Сега силата е в Хюсеин, понеже я е заграбил. Провъзгласил се е за султан, изчаквайки фермана от Фец и думата на Мароканския султан. Съумее ли да отстрани тебе, лесно ще купи и двамата. Мисли, че ще може да управлява емирите и шейховете на баща ти и всички свои хора, но ние ги познаваме добре, нали?
— Сто мъже със сто различни мнения. Някои от тях са ми верни. Абукир например.
— Да, Абукир, Ибрахим и Салим.
— Откъде знаеш, Слиман?
— Защото те са на другия край на пустинята с около триста души и те очакват. Ние сме изготвили план, Баба, докато очаквахме твоето завръщане.
— Тогава да започваме, Слиман. Вместо да чакаме до зори, да тръгваме веднага. Доста яздихме днес, но вече съм нетърпелив. — Той се изви към Рори. — Ти ще можеш ли, братко мой? Никога преди не си яздил камила и прекосяването на пустинята ще бъде тежко изпитание.