Рори потърси дюшека си и се строполи на него, доволен от възможността да изтегне и облекчи уморените си мускули. Ръката му се люшна над ръба на дюшека и полегна върху къдравата глава на мъжа на земята. Една черна ръка сграбчи неговата и я подръпна плътно в топло стискане. Рори не можа да разбере изговорените от Млийка думи, но разбра значението им от жеста, когато той премести пръстите на Рори от очите към ушите и устата си, а после ги обви около гърлото си. Млийка се опитваше да му каже, че телом и духом принадлежи на Рори.
Очите на Рори се затвориха и той заспа.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
През цялата заслепяваща горещина на деня докато си почиваха и макар черната козина на шатрата да ги засенчваше от палещото слънце, тя сбираше горещината така, че вътрешността ставаше задушна като пещ. Последвала жестокия студ на предишната нощ, интензивната дневна горещина бе още по-непоносима. Неравномерните подухвания на вятъра вместо да разхладят, бяха като лумвания на пещ, обжарващи кожата. Рори се потеше гол върху мекия дюшек, след това го смени с ленен чаршаф, застлан върху черга. Изтощен, Млийка спеше въпреки ручеите пот, които струяха по черната му кожа и попиваха в одеялото под него.
Баба влезе в шатрата дълго след Рори, свали дрехите си върху пода и се тръшна на дивана. Не заспа, а се взираше с отворени очи в черния таван на шатрата. Рори, съзнавайки грижите на приятеля си, не направи опит да прекъсне размишленията му. Той чувствуваше, че мълчанието и близостта му бяха за Баба по-красноречиви от всякакви думи. Когато в края на краищата Рори намери известен покой в една смутена полудрямка и след като се разбуди напълно, Баба ме излязъл от шатрата. Роди видя, че седи до сянката на надигнатия пеш, разговарящ със стария Слиман. Главите им бяха приближени една до друга и макар да говореха ниско, Рори не можеше да не ги чуе.
— Трудно ми е да повярвам за Мансур — въздъхна Баба. — Той ми е единствения брат, син на майка ми и на баща ми. За Хюсеин да, защото е ненужно влечуго и прилича повече на мавританската си майка, отколкото на баща ми. Но Мансур, чиято кръв е моята собствена… Не мога да разбера такова предателство. — Той продължи да клати глава в недоумение.
— Все пак, независимо дали искаш или не, синко, то е вярно. — Тържествено кимане със свити устни потвърди думите на Слиман. — Младият Мансур е най-довереният офицер на Хюсеин. Раболепен е към него, нарича го „мой господарю султан“, отрича се от теб и се кълне, че никаква черна кожа, дори неговата собствена, не бивало да владее над Саакс.
— А майка ми?
— Уви, тя също е с Хюсеин. Тя именно тласна Мансур в ръцете му. Жестоко те отрече, докато същевременно пилее ласкателства и хвалби към Хюсеин.
— Аз загубих един баща и спечелих втори в твое лице, Слиман. Загубих Мансур и спечелих един брат в лицето на светлокосия нрзани. Но друга майка никога не ще имам. Сега, след като тя се е обърнала срещу мен, не искам да се връщам в Саакс. Защо ми е да ставам султан? За мен ще бъде по-добре да се върна в замъка Ринктъм и да замина с белия си брат през морето. Вярвай ми, нямам желание да се оплитам с хиляди дворцови интриги или да се браня от синовете на моя баща, които са по-многочислени от пясъка в пустинята. Тъй като лъв е наплодил синове и дворецът е пълен с тях. Всеки е като Хюсеин — готов да ме удуши с копринено въже, докато спя. Не, Слиман, без обичта на баща ми и Мансур Саакс не представлява нищо за мен. Няма да се върна. Вместо това ще тръгна към Ринктъм Кясъл и ще взема един кораб. Моят бял брат е велик господар в своята родина и неговата земя Сакс ще бъде също така и моя.
Заслушан в думите му, Рори бе обладан от ужас. Извън кухата титла на Сакс и порутения замък без покрив какво ли можеше да предложи в случай, че Баба дойдеше с него? Нищо! Сега съжаляваше за лъжите си и ролята, която Спаркс му бе наложил. По-добре да иде при Баба и да му признае истината. Ала не, и без това Баба си имаше достатъчно неприятности. Не беше време за това. Той се обърна, не желаейки да се вслушва повече в разговора им, но бе неизбежно.