— Не можеш да оставиш Саакс на Хюсеин — казваше Слиман.
— Да, това наистина не мога. Толкова държа на баща си! — въздъхна Баба. — Въпреки желанието си ще почета думите ти. Те са мъдри думи, татко мой. Бих бил чакал, ако изоставя Саакс на Хюсеин. Или той, или аз. Най-напред ще го убия, а след това ще обеся Мансур. И майка ми! Тя трябва да умре. Може би е писано те да ме убият. Късмет! Ел меткуб, меткуб! Писано ли е, не можеш го промени. Кога ще започнем, Слиман?
— Веднага щом слънцето се скрие зад хоризонта. Ще пристигнем в края на пустинята преди новия изгрев и тогава ще имаме новини от Абукир, който ни чака там. — Слиман сведе глава и се изправи. Баба пак потърси подслон под шатрата и Рори, засрамен от подслушването, се престори на заспал.
През цялата нощ с Млийка, който яздеше до него, Рори направляваше гърбавата си камила през студената пустош на пясъците. Два три часа след среднощната им почивка пясъкът започна да оредява и камилите закрачиха по рядка трева, докато стъпиха на по-стабилен торф. След това преминаха покрай проскубани храсти и когато слънцето набразди небето, Рори съгледа приличащите на пера клони на финикови палми да прорязват светлината край боядисаните в бяло куполи на някакво поселище.
Изведнъж зачу викове и крясъци, размесени с пушечни залпове, и откъм ограденото село към тях препусна орда мъже, яхнали на коне. Рори забеляза, че се стреляше във въздуха и когато наближиха, сред виковете им долови името на Баба. Групата се водеше от младеж, чийто бял бурнус се развяваше зад него, а дългият мускет бълваше огън във въздуха. Когато наближи повече, Рори забеляза, че е чернокож, а приликата му с Баба беше голяма. Още яхащ камилата си, Баба викна да му доведат коня, но преди да го сторят, младежът беше пред него. Единственото оръжие на Баба беше извитият ятаган, който носеше със себе си. Той скочи от камилата, хвърли се към коня на младежа, сграбчи го за юздата и като го улови здраво за бурнуса, го повали на земята, стъпил с крак на гърдите му.
— Казах, че ще убия най-напред Хюсеин и после теб, Мансур, но Аллах се е разпоредил другояче. Ти ще умреш пръв. Но преди да те убия, искам да ти кажа с какво удоволствие ще ти прережа гърлото. Ще те накълцам със собствените си ръце.
Мъжът на земята се засмя, разкривайки редици здрави, бели зъби.
— Отстрани си ятагана, братко. — Той изви гръб и се опита да отмести крака на Баба. — И свали проклетия си огромен крак от гърдите ми. Така ли трябва да срещаш сина на твоята майка и твоя баща? Аз съм твой брат, Баба, твой собствен брат, горило такава!
— Ти не си ми брат, предателю.
Мансур пак се засмя.
— Как бих могъл да бъда твой предател?
— Да не искаш да кажеш, че старият Слиман ме е излъгал?
— Слиман никога не би излъгал, но той не знае всичко.
— Той казва, че си предател и че работиш с Хюсеин.
— Съвсем вярно! Аз работех с този чакал, с този похитител на деца! Но аз не съм предател. Слушай! Когато баща ни умря — нека душата му намери покой в рая, — Хюсеин, този насилник на малки момчета, прогласи скапаната си личност за султан. Първата му мисъл беше да убие майка ни и мен. Ах, едно нещо да помниш винаги, велики Баба! Майка ни е умна с разума на расата си. Тя ме извика и ми каза да отида при Хюсеин — този лапач на камилски тор, да се просна в краката и да целуна върха на вонящия му чехъл. Тя ми нареди да се закълна в лоялност към този изнасилвач на хиени и да се отрека от теб, както бе готова да го стори и тя. Направихме го и двамата и този глупав любовник на кози остана толкова доволен, че ме провъзгласи за капитан на войската му. Това ти показва какъв е глупак. Така аз и майка ни осъществихме плановете си. Тя напусна харема през нощта, двамата заедно събрахме мъжете на Саакс и ги убедихме, че не Хюсеин, а ти трябва да бъдеш султан. Повярвай, съвсем малко бе нужно да бъдат убеждавани. Изчакахме, докато получим новините за твоето приближаване. Една вечер, преоблечен в дрехите на майка ни, влязох в харема на Хюсеин. Ай, велики Баба, да знаеш каква чаровна хурия представлявах. Хюсеин се отказа от робинята нрзани и започна да се занася с мен, ала не забеляза пистолета, който носех под дрехата си. Взех го в плен. Подкарах го под насоченото дуло през харема, като го заключих в най-дълбокия зандан на двореца, където той е добре охраняван денонощно от тези, които искат ти да бъдеш султан. Аз дойдох, за да ти кажа новините и какво съм направил. Сега ще си махнеш ли крака от гърдите ми, за да ме оставиш да се изправя и си поема дъх, така че да можеш да ме прегърнеш и поздравиш колко предвидлив съм излязъл?