Баба се наведе и повдигна Мансур, като го сграбчи в прегръдките си. Сякаш буря се разрази. Рори се намери в средата на бушуваща вихрушка мъже, всички стремящи се да докоснат Баба, коленичили пред него, като го приветствуваха и му поднасяха ятаганите си. Младият Мансур, който нямаше представа кой е Рори, застана до него и го загледа подозрително, докато Баба, приемайки почитта на своите хора и опитвайки се да се освободи от тълпата, намери миг да разкаже на Мансур за Рори, след което Мансур, подобно на брат си, прегърна Рори. С това доказателство за одобрение Рори разбра, че приема почитта на тези, които не можеха да се доберат до Баба. Сред всичкото това веселие черното лице на Млийка се усмихваше и ненадейно робът се превърна от умиращ клетник в пустинята в забележителна личност сред развълнуваната тълпа, пренесен сякаш в друг свят.
Постепенно глъчката замря и не след дълго потеглиха към селото, където влизането им възбуди нови тържествени приветствия. След това си дадоха отдих, докато измият пустинния прах в местния хамам и се преоблекат в чисти дрехи. Закусиха фурми с хляб, изплакнат в черно африканско кафе, и отново яхнаха конете. Това беше голямо облекчение за Рори след мъките върху камилата. Прекараха по-голяма част от деня в шумен, триумфален марш, докато пристигнат в град Саакс.
Градът се оказа по-голям от очакванията на Рори, проснат върху прашната земя в лабиринт от тесни сокаци, които се въртяха покрай безпрозоречни зидове. Високият портал, през който влязоха, бе облицован с пъстри керемиди и украсен с гипсови арабески. Стените бяха от кирпич, набраздени тук-таме с широки пукнатини, по които дъждовете бяха прокарали дълбоки бразди. Градът бе потънал В пластове прах, който се стелеше и върху дебелостенни, квадратни къщи, някои от които варосани в ярко бяло, други оставени без мазилка. Улиците бяха тесни и лъкатушни, потънали до глезените в смет и излъчващи нетърпима воня. На места те толкова се стесняваха, че трябваше да се язди в колона. Сега Баба и Мансур бяха далеч напред в колоната, но Млийка се държеше близко до Рори и Рори се почувствува закрилян. Че Рори беше нрзани и чужденец, бе очевидно, и някои от ококорените последователи на Баба го взеха по грешка за християнски роб, закупен и доведен от Баба в Саакс. Заплюваха го, хулеха го като християнско куче, а някои, чиито очи блестяха от фанатизъм, му отправяха заплашителни жестове. Никой обаче не смееше да го докосне и на един от завоите из лабиринта от улички той завари да го очаква Мансур. Оттук нататък с брата на Баба до себе си той не получаваше вече обиди, отправяните погледи вече не бяха злобни, а приятелски и любопитни. Не можеше да си представи какъв ли живот би го чакало, ако беше прост роб в свитата на Баба. Косата му настръхна и той потръпна. После се освободи от мисълта. Беше приятел на Баба — не, дори повече, беше приятел на султана.
Султанският дворец на Саакс поне отвън беше по-голям, макар и по-малко внушителен от този на барон Сакс в Шотландия. Представляваше висока кирпичена стена, варосана в бяло и покрита с ведросини керемиди с амбразури и порта във формата на лале, водеща към вътрешния двор. Щом влязоха през тясната порта, дворът се оказа обикновено пространство от добре отъпкана почва, преградено от друга висока стена, чийто единствен отвор бе голям двоен портал от кедрови талпи, гравиран с огромни приковани розетки от желязо, върху които можеше да бъде набучен човек. По-късно Рори научи, че това беше предназначението им. Спряха пред портала, който се отвори със скърцане. Уморен от суматохата, крясъците и дневната езда, Рори с удоволствие слезе от коня и се почувствува добре в тишината на мрачния коридор, водещ към един вътрешен двор. Тук горещината, врявата и суматохата явно никога не бяха достигали. Носеше се звънливото ромолене на фонтан, пръскащ струи в облицован с мрамор басейн, чуруликане на птички в кафези, аромат на портокалови цветчета и пъстрия хлад на сенките. Мрачната суровост извън двореца се компенсираше от тихия покой на двора и изобилието на влага.
Баба се отърва от хвалебствията на дворцовите обитатели и се отправи към Рори.
— Почини си, братко мой — сложи покровителствено ръка на рамото му. — Тази нощ ни чакат празненства и ще се нуждаеш от силите си. Ще те настаня в покоите на Хюсеин. Всичко в тях е твое. Тъй като ти никога не си го виждал, няма да възразиш да носиш дрехите и скъпоценностите му, така че използувай всичко, каквото пожелаеш. Той прахосваше пари за външния си вид и беше приблизително с твоя ръст. Облечи най-доброто за тази нощ, защото докато Мансур седи от дясната ми страна, ти ще седнеш от лявата. Избери нещо подходящо и за твоя касай, който ще стои зад теб. Ще празнуваме и ще пием. През нощ като тази мюсюлманите дори имат слабост към палмовото вино. По-късно ще съдим Хюсеин. Почивай си, Рори, докато изпратя да те повикат, и тогава ще направя достояние на цял Саакс, че гостът ми, лорд Сакс, е мой брат.