Млад черен роб с безукорно бяла роба поведе Рори, следван от Млийка, по лабиринт от дворчета, мрачни коридори и покрити галерии, докато стигнаха до едно крило на двореца, което изглежда бе строено допълнително. Тук подовете бяха от излъскана мозайка, а прозорците имаха плочести щори, които възпираха яркото слънце. Рори забеляза наличието на покъщнина, която в този дворец изглеждаше също тъй не на място, както и в тръстиковите колиби на Басампо. Видя будилник от бронз и кристал, мраморна статуетка на гола гръцка нимфа и безвкусно позлатени френски кресла, разсейващи монотонността на обиколените с дивани стени из двореца. Минаха през няколко стаи повече или по-малко пищно мебелирани, докато робът спря пред една лакирана дървена врата, отвори я и с нисък поклон покани Рори да влезе, последван от Млийка. Стаята също бе странна смесица от мавритански и европейски мебели. Изпъкваше огромното легло, което бе правило чест на някой италиански „палацо“ и дори Рори се заинтересува от крещящите еротични рисунки на гръцки богове и богини по извитите табла. Дебели източни килими покриваха пода. Ниски масички от черно дърво блестяха от инкрустирания седеф. Драперии от прозираща фина коприна покриваха прозорците. Рори се усмихна, като видя на гравирана със сребро масичка едно нощно гърне с похлупак, издаващо произхода си от Стафордшъир с декорациите си в тъмночервен цвят.
Робът отвори друга врата и Рори влезе в една по-малка стая с вградена в пода вана и стени, облицовани в шкафове от кедър. Когато ги отвориха, те разкриха пищни дрехи — това бе гардеробът на Хюсеин. Нямайки възможност да общува с Млийка, Рори задържа младежа, който го беше довел.
— Моят роб не говори арабски и не може да ме разбере — кимна Рори към Млийка. — Ще ми прислужваш ли?
— Но разбира се, щом господарят ми заповяда. Аз съм Ома. Твоят слуга е глупав, господарю. Каква работа може да се чака от човек, който до вчера е газил говежди тор. Той не е нищо повече от един бушмен и никога не е влизал в къща. Няма обноски и сигурно ще пикае през прозореца и ще се изхожда на пода, защото не знае как живеят цивилизованите хора. Пък и мирише, а е и куц. Защо не го продадеш? Полза няма от него. Великият султан на Саакс ме даде на теб, а аз зная живота в двореца. Така че позволи ми да заведа на пазара тази маймуна и да я продам. Ще ти донесе най-малко десет сребърни монети, колкото и да е безполезен.
— От тези десет сребърни монети колко ще вземеш ти? — загледа се Рори в младежа, сякаш го виждаше за пръв път. Той имаше черна подкупваща усмивка, разкриваща ред бели зъби. Очите му също бяха черни като смола, а пръстите къносани. Беше гъвкав като върбова пръчка, а кожата му беше малко по-светла от тази на Млийка. Макар негроид, имаше гърбав нос и излъчваше миризма на жасмин.
Оня помисли за миг, преди да отговори. Усмивката му беше хитра, но подкупваща.
— За себе си, господарю, няма да взема повече от две. Аз съм много честен.
— Обаче ние няма да продадем Млийка нито за двайсет сребърни монети, защото го смятам за по-честен от теб. Твоя задача ще бъде да го научиш как да ми служи. Аз ще го науча на моя език, така че да може да разговаря с мен и с никой друг! Сега ще го науча една дума. Той се обърна към Млийка и му кимна. — Ела, Млийка!
Чернокожият гигант се поколеба за миг.
— Ела тук, Млийка — махна му Рори с извит показалец и посочи едно място на пода до себе си.
— Ела — отговори Млийка и пристъпи към Рори.
— Виждаш, че не е глупав, Ома. Затова ти ще го научиш на всичко, което знаеш. А сега приготви ми банята и покажи на Млийка как го правиш. Когато свърша, ще му покажеш къде да се изкъпе, за да не мирише. Той ще спи тук, в малката стая до моята, но ти трябва да му кажеш къде трябва да ходи за храната си и откъде да получава моята, ако пожелая да се храня тук сам.
— Ще го науча, господарю, само че…
— Какво?
— С десет сребърни монети…
— Само осем, след като ти вземеш две.
— С осем сребърни монети можеш да си купиш робиня. Е, може би не много хубава, но млада — на десет или единайсет години. Те са най-добрите, защото още не са отворени и са вълшебно тесни…