— Което ти веднага ще провериш, предполагам. Не. — Рори беше твърд. — Млийка не е за продан и ако купя робиня, ще предпочета такава, която не е дете.
— Господарят ми ще види, че Ома е прав. — Той се ухили, показвайки всичките си зъби, после направи неприличен жест, сграбчвайки пръста на едната си ръка с тези на другата, като го задвижи бавно напред-назад. — Да, господарят е млад сега. Колкото по-остарява, толкова по-млади момичета ще иска, докато дойде време да му харесват само малките. Но сега, разбира се, господарят е млад и пламти в огън, прав като кол, голям като ръката ми до лакътя и твърд като стоманено копие. Затова не му трябва което жадуват старите мъже.
— Банята — напомни му Рори.
— Ах, да, банята! Ще науча този черен бабун как да я приготвя. Докато чакаш, господарю, позволи ми да ти смъкна потните, прашни дрехи. Гладен ли си? Ето, там има черни смокини, сладки като мед и като устните на нубийка. Ето портокали, твърди и малки като гърдите на персийка. Ето дини, големи като циците на жена мандинго. А това, господарю, са нарове, които при разсичането им разкриват такава сочна червенина, като онова, което всички мъже желаят. Да, а това са банани, стърчащи като на млад мъж от Магреб. А ето и лешници като тези, които се носят в скъпоценната ви торбичка. Има достатъчно, за да те задоволят, докато чакаш банята, и след като свършиш, аз ще обработя тялото ти с пръстите си, ще го натъркам с нард и ще го намажа с масло от сандалово дърво и бергамот, така че да възбудиш чувствата на жените от твоя харем.
— Но аз нямам харем — отвърна му Рори.
— Харемът на предателя Хюсеин се задъхва за мъж, а из двореца се мълви, че султанът възнамерявал да го даде на теб. Това бяха покоите на Хюсеин. Погледни — Ома дръпна пердетата и вдигна щорите.
Рори пристъпи на един балкон и се загледа към един обширен двор, където се разхождаха незабулени жени.
— Ако не бяха за теб, султанът нямаше да ти даде тези покои. — Ома смъкна измърсения от пътуването бурнус на Рори и посочи на Млийка да свали вътрешната джелаба и кафтана. Ома коленичи пред Рори, развърза шнура, който стягаше огромните шалвари около кръста му, и ги остави да паднат на пода. Повика Млийка и му показа как да свали пантофите на Рори и как да му изтрие краката с груба кърпа. Рори положи ръка върху главата на Млийка, докосвайки го леко. После, за най-голяма изненада на Ома, Рори коленичи пред Млийка и докосна бинтования глезен.
— По-добре?
Млийка не го разбра в първия миг и Рори повтори думата, кимайки глава. Лицето на Млийка просветна. Сега той разбра чуждата дума. Направи крачка да покаже на Рори, че вече не куца толкова.
— По-добре — отговори сериозно той и се усмихна, за да покаже на Рори не само че е разбрал английската дума, но й че никога няма да я забрави. — По-добре — повтори той.
— Какво значи тази нрзани дума, господарю? — не пожела да остане пренебрегнат Ома.
— Ах — Рори погледна към Млийка, после се обърна към Ома и поклати глава. — Това е нещо, което само Млийка и аз разбираме.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Пиршеството, устроено в големия външен двор на двореца, беше смесица от лумнали факли, огромни паници кускус, цели печени овце и медени сладкиши. Всичко се поднасяше повече или по-малко посред бесните налети на облечени в бяло ездачи, които вдигаха облаци прах, подкарали конете право към пируващите. Спираха изведнъж, изпразваха пушките си във въздуха и с оглушителни възгласи обръщаха конете назад. Беше наистина дива сцена — примигващи светлини, непрестанно движение и виеща сган, която приветствуваше всеки номер на ездачите с рев и писъци.
Рори, обкичен както си мислеше, като проститутка от Глазгоу, бе облякъл бяла джелаба върху медножълт кафтан от тафта, толкова натежал от златните си бродерии, че дращеше кожата му въпреки бельото и огромните шалвари, които бе обул. Ома бе усукал на главата му бял муселин, закрепен с няколко пера от чапла. Поставил бе и рубина на Баба, който блестеше като разпален въглен. Рори бе настанен от лявата страна на Баба, а Мансур от дясната. От уважението, което му се оказваше, бе видно, че е третият по влияние, като първото място бе отредено за Баба, а второто за неговия брат. Целта на ездачите беше да се види кой ще може да доведе коня си по-близо до паниците с кускус, без да стъпи в тях. Всеки път на Рори му се струваше, че ездачът ще заоре посред най-близките до него паници и макар след няколко набези да откри, че това няма да стане. Все пак бе неспособен да поднесе храна в устата си и изсипа повече по копринения си кафтан, отколкото успя да изяде.