Баба се изправи и плесна с ръце. Изведнъж пиршеството се промени. Конниците изчезнаха, виковете секнаха и дори димящите факли сякаш заблещукаха по-малко, когато четирима грамадни негри домъкнаха жалката фигура на мъж и я запокитиха на земята пред Баба. Веригите тежаха толкова, че той едва можа да се изправи, но като го уловиха под мишниците, негрите го вдигнаха. Рори видя млад мъж, висок, изнежен, с тясно лице, сравнително симпатично на вид независимо от ястребовия нос и тънките устни. Беше гол, ако не се смяташе мръсното парче плат на слабините му. Рори забеляза следи от засъхнала кръв по тялото му с цвят на слонова кост. Когато отвори устата да се обърне към Баба, тя представляваше зееща дупка. Зъбите му бяха избити, виждаха се само счупените корени зад устните.
— Добре дошъл на нашето празненство, Хюсеин, братко мой. — Баба откъсна парче месо от останките на овцата и му го подхвърли. — Позакъснял си за моя празник и не си облечен порядъчно, за да ми засвидетелствуваш уважението си. Но аз ти прощавам. Трябва да призная, че железните вериги не ти отиват толкова, колкото копринения кафтан. Дошъл си да отдадеш почит на новия султан на Саакс. Аха! Титлата не ти е непозната. Ти й се наслаждава за кратко, така че тя не е нещо ново за теб. Но уви, с цялата своя мъдрост и милосърдие Аллах сметна за по-уместно да повери титлата на мен и сега аз съм султан вместо теб. Точно така, Хюсеин. Нашият баща възнамеряваше мен да направи султан, иначе не би ме направил шанго. Но аз се отвличам. Липсват ми добри маниери и ето че не съм те представил на моя близък брат Мансур, който е черен като мен. Нито пък на другия си брат, великия лорд Сакс, който е много по-бял от теб. Щастлив съм да имам двама такива братя и много съжалявам за това, че нямам друг брат с името Хюсеин, който би могъл днес да седи до мен, ако не беше се опитал да ме убие и да овладее рожденото ми право.
Хюсеин вдигна ръка, колкото му позволяваха тежките вериги.
— Тъй както Аллах е милостив, Баба, бъди и ти милостив към мен. Не исках да ти причиня зло. Да взема султанството на Саакс да, но не и живота ти. О, Баба! Изслушай ме. Твоят брат Мансур бе, който ме подведе. Питай го! Питай го кой заговорничеше против теб! — Хюсеин опита да вдигне ръка и да посочи Мансур, но веригите я дръпнаха надолу.
— Питай го сам, плод на злото, дяволско куче. Ти, който ядеш лайна, съвокупляваш се с камили, изнасилваш деца, ти сине на магребската курва. — Гласът беше женски, но дълбоко гърлест, когато обвиняваше Хюсеин иззад решетъчния прозорец в стената над тях.
— Моята скъпа майка ти говори, Хюсеин. — Баба вдигна пръст. — Да не би да искаш да ми кажеш, че и тя е заговорничела против мен?
— Тя…
— Кажи ми истината, Хюсеин.
— Да, кажи му истината, магребско копеле. Кажи му със същия език, който безчести момиченцата — продължи гласът.
— Майка ти е невинна, о, Баба. Мансур също! Аз само се опитвах да се спася. Тъй както Аллах е милостив, Баба, бъди и ти милостив към мен. Ще ти бъда най-верен от всички твои последователи. Подари ми живота, за да мога да ти служа, и ми дай възможност да ти докажа, че мога да го направя по-добре жив, отколкото мъртъв. Нека припълзя по корем до теб и да целуна върха на пантофа ти. Нека влача веригите си в праха, за да те докосна. Заточи ме в пустинята, но не ме убивай, Баба. Аз съм млад и обичам живота като теб. Кръвта на баща ни тече и в моите вени, както в твоите. Ние сме братя, Баба. Спомни си как като деца спяхме заедно, играехме заедно, яздехме заедно. Спомни си как заедно за пръв път обладавахме жени. Спаси ме, Баба, спаси ме!
— Продължавай да говориш, Хюсеин. — Баба присегна в паницата кускус, загреба малко между палеца и показалеца си и го поднесе в устата си. Задъвка умишлено, наблюдавайки Хюсеин през цялото време. — Продължавай да говориш, братко мой, защото ми е приятно да те слушам. Да, спомням си как ме обиждаше, когато спяхме заедно. Помня как ти винаги вземаше най-добрия кон. Помня как винаги настояваше да печелиш всяка игра. Помня, Хюсеин, че заедно взехме за пръв път жена. Ти настоя да бъдеш пръв. Не искаше да бъдеш след мен, защото съм бил черен. О, да, Хюсеин, помня всичко. Ти ме мразеше. Дори и в този миг ме мразиш.
— Не съм те мразил, Баба — завиждах ти! Жените те желаеха повече, отколкото мен. Аз имах само едно нещо, което ти не притежаваше. Цвета. Дари ме сега с малко милост, Баба. Пощади ми живота.
Баба кимна бавно с глава и жестоката усмивка придаде на лицето му изражение, каквото Рори не бе виждал никога преди.
— Имаш ли да ме молиш за други услуги, Хюсеин? Защото се боя, че точно тази не мога да ти направя. Макар че ще умреш, може би ще пожелаеш сам да си избереш смъртта. Не би ли предпочел моите бойници да те влачат по пети на конете си? Или може би желаеш да бъдеш разпънат на земята и да прекарат конете си отгоре ти? Ако искаш, можем да те нанижем на стоманените копия на портата и мишеловите да те оглозгат? Или ще предпочетеш да те набучим на бамбукова издънка? Все едно, че те садим в почвата. Бамбукът расте бързо и е остър като кинжал. Острите му като сабя краища ще проникнат във вътрешностите ти само за един ден или малко повече.