— Баба…
Баба махна пренебрежително с ръка.
— Да, всяка от тези видове смърт е неприятна. За теб ще предпочета една приятна. Ти, Хюсеин, ще имаш смърт, за каквато мъже като теб мечтаят. Жените от харема на баща ми ще се зарадват на млад жребец като теб. Баща ми беше стар и не беше способен да ги обслужва достатъчно често и достатъчно здраво. Те са болни от стерилните милувки на евнусите. Но ти, Хюсеин! Ах, те ще бъдат доволни от теб. Ще ти дадем малко опиум, за да бъдеш в състояние да ги обслужваш по-дълго и по-добре. Ти винаги си обичал харемите. В харема на баща ни има дори и бели робини нрзани, а точно такива харесваш ти. Но ще оставя подробностите на майка ми, която ще уреди всичко.
Хюсеин простена и тялото му потръпна конвулсивно.
— Не това! Не това, Баба! Спести ми го! Видял съм такова нещо веднъж! Ако трябва да ме убиеш, нека стане бързо с твоя кинжал, или остави Бистака да отсече главата ми с един замах на ятагана. Но не ме давай на жените. Милост, Баба!
Баба и Мансур размениха погледи. Баба кимна с глава.
— Ти направи избора си, Хюсеин. Най-много се боиш от жените. Значи ще бъдат жените. Свалете му веригите! Дайте му опиума и го накарайте да го глътне наведнъж, смесен с испанска муха! Отведете го при Бистака, който пази вратите на бащиния ми харем. Нека засвирят дарбуките. Мъжете да танцуват! Пиршеството продължава! — Баба се надигна с ръка върху рамото на Рори. — Ела! Това е нещо, което никога преди не си виждал и може би никога няма да видиш. Гледката не е приятна, но ще ти покаже как в Саакс съдим предателите. Ти също, Мансур. За теб ще бъде урок. Тримата ще застанем на балкона и ще наблюдаваме.
Той се обърна и вдигна лице към решетестия прозорец над него.
— Майко, в стаите ли са всички жени и обясни ли им какво да правят?
— Да, сине мой, и обещах свобода на онези, които се държат добре.
— Запалени ли са факлите в двора на харема?
— Всички фенери светят.
— Тогава да вървим. Не подобава друг освен мен, брат ми Мансур и брат ми лорд Сакс да видят лицата на жените от бащиния ми харем.
Баба обърна гръб на затворника и влезе през вратата на двореца. Рори и Мансур го последваха. Този път закрачиха в обратна посока от покоите на Рори, макар че коридорите бяха все така дълги и дворчетата все така изобилни. Когато стигнаха до една обкована в сребро врата, сам Баба я отвори. Стаята беше потънала в мрак. Имаше дъх на плесен, което показваше, че отдавна не е използувана.
— Покоите на баща ми — обясни Баба, като вдигаше щорите, за да ги изведе на балкона, който бе закрит с фина дърворезба и даваше възможност на застаналия там да наблюдава двора, без да бъде видян. Но Баба нямаше желание да остава скрит тази нощ и разтвори капаците, за да им разкрие изглед към двора. Той беше като този под стаята на Рори, само че по-голям. Целият бе заобиколен с галерия на колони, която засенчваше еднаква поредица от врати. Средата заемаше кръгъл фонтан. Не се виждаше никой. Червеникавият пламък на факлите осветяваше цялото пространство, превръщайки струите на фонтана в течен огън. С изключение на плискането на водата не се чуваше никакъв звук, не се забелязваше никакво движение. В тишината Рори чу скърцането на друг капак. В насрещния край на двора се отвори друга решетка и той видя зад нея забулените силуети на две жени. Ръцете на едната бяха черни, а на другата бели. Те пристъпиха към прозореца, за да застанат на балкона.
Мансур посочи към насрещния прозорец.
— Кой придружава майка ни? — попита той.
— Магребската кучка, която пръкна Хюсеин — посочи Баба към бледите ръце. — Тя именно е подстрекавала цялата интрига. — Баба се изплю през преградата. — Няма да живее още дълго, но й се полага да види Хюсеиновата смърт, тъй като тя се дължи на нейните машинации. — Той се обърна към Рори. — Не тържествувам за смъртта на моя брат Хюсеин, Рори. След Мансур най-много обичах него, защото той бе спътник в младостта ми. Когато израснахме, се отдалечихме един от друг. Той стана мъж на харема, управляван от майка си и от своите галенички. Опиумът, който вземаше всеки ден, за да му дава възможност да създава удоволствие на жените, замъгли мозъка му. Ах, Рори, тежко е да си роден султански син. За това е нужно да бъдеш силен, да не се поддаваш на свободно предлаганите ти пороци. Човек се пресища от телесните наслади, когато мисли само за ядене и пиене, за бедрата на жени и бутовете на момчета. Моля се на Аллах да бъда в състояние да устоя на някои от злините, които правят мъжа мек, след като прекали. — Изведнъж той спря и посочи към единствената фигура, която бе влязла в двора.