Рори позна Хюсеин. Гол и без спъващите го вериги, той изглеждаше тънък като стрела, а светлината на факлите хвърляше на петна отблясъци по кожата му. Тялото му беше мускулесто, дори силно. Взетият наркотик даваше блясък на очите му, но могъщото въздействие на счуканото на прах насекомо вече оказваше влияние и докато пристъпяше, вирнатото му мъжество се поклащаше. Прекрачваше бавно и неуверено. Когато стигна средата на двора, той спря, видимо хипнотизиран от ритъма на фонтана. Бавно изви тялото си, очите му се взряха в мрачните сенки под висящия покрив на галериите, после се вдигнаха към втория етаж. Първото, което видя, бяха двете жени на балкона и ръцете му инстинктивно присегнаха, за да прикрият голотата. Въпреки че жените бяха забулени, той ги позна.
— Майко! — олюля се към колоните и застана точно под балкона. — Спаси ме, мамо!
Жената с белите ръце се приведе напред.
— О, синко! Бих дала живота си да мога да те спася. — Тя се отпусна, но силните ръце на черната жена я подкрепиха и я върнаха пак на перилата.
— Тогава ти ми помогни, Лала Ладина — вдигна той ръце към майката на Баба.
Тя не му отговори, а посочи към къта, където бе застанал Баба с Рори и Мансур от двете му страни.
— Аз нямам власт над Саакс — каза тя. — Само султанът може да ти подари живота.
— И тъй като аз няма да ти го подаря — отвърна Баба, — моли се на Аллах да те спаси. Ако е писано на съдбата да умреш тази нощ, молитвите ти няма да помогнат. Ако трябва да умреш, това е писано на челото ти преди четиридесет дни. — Наведе се ниско над балкона. — Аллах да те дари с милостта си, Хюсеин. Бих го сторил, ако бе другояче. — Гласът му се извиси. — Бистака, удари гонга!
Плътен удар на гонг разбуди гълъбите, които гнездяха на покривите и ги накара да се разхвърчат из двора, докато кънтежът отекваше из празния двор. Ехото все още се носеше, когато всички врати, заобикалящи двора, се отвориха едновременно и избълваха тълпа жени. Бяха сто, а може би и повече. В техния напорист бяг Рори съгледа стари жени с побелели коси, млади жени, гладкокожи девойки, дори и съвсем млади момичета, почти деца. Видя всички нюанси от тъмно черно до бяло, дори една беше със светлоруси коси като неговите. Всички те бяха вперили взор в Хюсеин. С остри, продължителни писъци те се втурнаха към него от всички страни. Като подгонено животно той се опита да побегне, ала убежище нямаше. Жените го заобиколиха и той се облегна на ръба на фонтана, извил тялото си назад така, че възбудената му мъжественост стърчеше напред като кол. В миг те бяха връз него — вакханки с обезумели погледи, с пламнали очи и овлажнени устни. Хюсеин бе обгърнат в хаос от ръце и крака, когато черният евнух Бистака влезе сред това стълпотворение с дебела пръчка и ги заудря безогледно.
— Една по една, хубавици мои — изрева той, налагайки, където свари, с пръчката. — Една по една! На всяка ще дойде редът, макар че тези, които го пипнат първи, ще му се порадват по-добре.
Избягвайки за миг Хюсеин, жените се сбиха помежду си — хапеха се, дращеха се с нокти, щипеха, дърпаха си косите. Тънките им воали се разпокъсаха. Рори ги оприличи на глутница котки, диви и озлобени в своята порочност. Четири изваяни като статуи негърки, очевидно сговорили се предварително, застанаха в края на ревящата глутница, изчаквайки възможността да прегазят през биещите се към Хюсеин. С юмруци те се заловиха да повалят жените по пътя си, разчистваха с ритници други, издърпвайки други за косите, докато си пробиха път до Хюсеин. Като го заобиколиха, едната го сграбчи за ръцете като ги прикова към гърба му, докато другата вдигна подскачащите му пети и ги прикова за земята. Той успя да повали една от жените, ала общите им усилия надвиха и той се просна задъхан на земята. Една от амазонките клекна на гърдите му, приковавайки с тънките си черни бедра главата му, като търкаше тялото си над лицето му. Втората държеше китките му, а третата се насади върху краката му. Четвъртата, колкото и да беше блокирана от съперничките си, които я лишаваха от победата й, все пак успя да ги отблъсне. Като ги изрита, тя падна на колене пред Хюсеин и се наведе да лиже тялото му. Ръцете й се плъзгаха напред-назад така безмилостно, с такова настървение, че мимо волята му тялото му се изви в неукротим гърч и щом изригна, жената нададе триумфиращ вик, остави го и мигновено се размени с тази, която го бе яхнала през главата. Заелата нейното място не бе толкова щастлива, тъй като друга негърка, дебела и с гърди като зрели дини, я изрита и се хвърли върху Хюсеин, продължавайки там, където бе спряла другата. Ръцете й манипулираха ревностно, сякаш искаше да изскубне органа от тялото му, и когато делото й се увенча с успех, тя го заряза, отривайки ръцете си в дрипите на жената, която притискаше краката му. Тази изруга и я заплю, но откривайки удобния случай, разкрачи Хюсеин и се замъчи да го съживи, докато ръката й работеше като бутало.