Не, това не беше съвсем вярно! Рори бе открил в Африка милосърдие, приятелство и гостоприемство, които надхвърлят всичко, което би могъл да си представи. Баба бе предложил на Рори любезното си и безкористно приятелство. Баба се бе показал и великодушен: тръгнал от Ливърпул без пукнат шилинг, сега Рори беше богат като английски крал. Дори рубинът, подарен му небрежно от Баба, струваше повече от „Черният принц“, кичещ Хановерската корона. Дрехите, които носеше, принадлежали някога на Хюсеин, далеч надхвърляха всичко, каквото бе обличал дотогава, а те не бяха единственото наследство на Хюсеин. От прозореца на покоите си Рори гледаше към двора на харема, обитаван от наложниците и робините на Хюсеин. Четирите му жени и безбройните им деца бяха изпитали до един задушаващото въздействие на коприненото въже на един евнух, но робините и наложниците бяха пощадени. Рори вече ги беше огледал, след като Баба му бе казал, че сега те са негови. Негово имущество! Негови робини! Негова стока!
Като изгладняло хлапе в магазин за бонбони Рори не беше в състояние да си избере. Където и да погледнеше, виждаше изкушение и не знаеше коя сладка плът му се иска да вкуси най-напред. Хюсеин наистина бе познавал плътта и сега грижливо подбираните от него роби от пазарищата в Кайро, Хартум, Тунис, Фец и Маракеш бяха строени пред Рори, за да им се наслаждава. Трябваше само да излезе на балкона на стаята си, да огледа красавиците, които минаваха под погледа му и след като направеше избора, да предаде желанието си на своя евнух на харема Карем. След няколко минути избраницата се намираше до неговия диван, готова да се подчини на заповедите му.
Ала независимо от това неизказано богатство Рори често се обръщаше към Елмира, която първа бе дошла при него в палатката на Баба. С нея се чувствуваше по-свободен, а и тя бе свикнала така, че предугаждаше желанията му преди още да ги е изказал. Беше тиха, нежна девойка, благоразумна и кротка в своята привързаност към Рори. Но кротостта и смирението, които проявяваше денем, нощем се променяха в бясна настървеност, стига той да пожелаеше.
Черният леопард Чатсуба бе премного за него и Рори я отминаваше, с изключение на редките случаи, когато пожелаеше дивата й страст — тя бе прекалено пламенна и изтощителна за постоянно. В резултат на редките повиквания Чатсуба стана намръщена и непокорна. Веднъж Рори трябваше да заповяда да я наложат с камшик за това, че се беше нахвърлила с нокти върху друга жена. След това изглежда в нея се наслои озлобление към него и той се уплаши да не би тя да го отрови. Реши да я даде на Млийка, който беше без жена много по-дълго, отколкото Рори предполагаше. Млийка я получи в малката стая, която извеждаше от спалните покои на Рори, и след първата нощ Чатсуба изглеждаше не само смирена, но се и оправи. Млийка, който всеки ден научаваше нови думи, дойде при Рори, коленичи пред него и постави ръката на Рори върху главата си.
— Жена добра — каза Млийка. — Тя иска… — отвори огромната си ръка и шумно си плесна задника с дланта. — Ти добър, Рори Монго. Аз добър. Скоро бебе за Рори Монго.
Престанал вече да куца, Млийка считаше Рори и всичко негово за своя лична собственост. Никога Рори не се беше радвал на такава вярност и привързаност. Млийка беше винаги зад него и ако Рори се канеше да закопчае копче или да завърже някаква Връзка, Млийка го правеше вместо него. Да би могъл да сдъвче храната му, Млийка би го вършил на драго сърце. Беше слуга, с който се гордееше: силата му и огромната физика напомняха на Рори за Баба. С помощта на онези, които говореха неговия език, Рори научи нещо за него.
Както Баба бе предположил, той беше касай, ала бе роден в робство при някакъв мамелюкски принц в Кайро. Бил коняр на един от принцовете и когато веднъж, не по негова вина, конят хвърлил младия си ездач, струпали вината на Млийка и го продали. Търговецът, който го купил, го продал на един керван, потеглящ за западното крайбрежие, а крайното му предназначение било някоя фактория за роби, откъдето щели да ги натоварят на кораб, за да ги разпродадат из островите на Западна Индия.
Докато прекосявали пустинята, той се подхлъзнал на един камък и си навехнал крака. Знаейки че ще бъде изоставен, ако не върви с останалите, той накуцвал със страшни болки през целия ден, докато вече не можел да стъпи на крака си. Паднал и не можел да стане. Веднага го лишили от кафе и го изоставили край пътя да загине, ако край него не беше минал Рори. Затова той боготвореше Рори с привързаността на кучето към своя господар, а Рори на свой ред покровителствуваше огромния негър. Обличаше го с дрехи по-подходящи за лакей, отколкото за роб, винаги го държеше до себе си и когато започнаха да разговарят на английски, започна да разчита все повече на Млийка. Дори и Баба се възхищаваше на черния му роб.