— Тук имаш нещо, братко Рори, каквото не можеш купи за никакво злато на робския пазар. Извън тебе, Мансур и стария Слиман аз нямам на кого да се доверя, а ти имаш твоя Млийка. — Баба се обърна и заговори на огромния здравеняк, който се ухили и занарежда нещо на своя език. — Той казва — преведе Баба, — че ти си неговата душа. Според неговата вяра всеки мъж има своя душа и свое тяло. Повечето хора никога не виждали душата си, но Млийка заявява, че е щастлив, защото можел всеки ден да вижда душата си, тъй като тя била в теб.
С верния Млийка за свой телохранител, богатия избор на жени от харема за нощта, Елмира за тихи страсти и топлото приятелство на Баба, дните на Рори в Саакс се движеха бързо като в унес. Обикновено Рори се събуждаше при първия вик на мюезина от килнатото кирпичено минаре, което бе най-високата постройка в Саакс. Напевният глас на имама разгонваше унеса му и го караше да отвори очи и се взре в жената, която лежеше до него. При студената, сива утринна светлина, с плувналата си в пот кожа, отворената уста и напластената по бузите коса тя съвсем не приличаше на еротичния екземпляр, каквато беше през изтеклата нощ. Чернилката, която бе потъмнявала очите й, беше размазана, а боядисаните с къна ръце изглеждаха жестоки и хищни с дългите си нокти, които се бяха забивали ожесточено в гърба му през нощта. Киселият мирис на чаршафите го отблъскваше и той беше склонен да изрита жената от леглото, отвратен при мисълта какви странни и неестествени неща бяха вършили един на друг в мрака. От време на време вземаше твърдо решение да не повтаря подобна нощ. И понякога спазваше решението си — вместо някоя от обучените майсторки от харема повикваше Елмира. Плавните й милувки и нежните думи го облекчаваха след пресищането с толкова разнообразна женска плът, водеща до странни перверзии. С Елмира той можеше да се протегне и заспи, без да става нужда да доказва жизнеспособността си не само на партньорката, а и на самия себе си. Знаеше, че Елмира желае повече и понякога й го даваше, при което долавяше нейната благодарност. Но колкото и да желаеше, тя никога не проявяваше открита ревност към предпочетените от него. Тя бе тази, която го приготвяше, преди да се оттегли. Въвеждаше жената, оставяше плодове и напитки до леглото и след това инструктираше шепнешком жената, преди да излезе мълчаливо и безропотно. После, нагаждайки действията си според времето, когато жената се оттегляше сутринта, тя заставаше до леглото на Рори, разпъждаше мухите от него с метличка от конска опашка, сгряваше кафе в малко джезве, изтриваше с гъба потта по тялото му и дори избираше дрехите, които Млийка трябваше да му облече.
С чисто тяло и възстановено от ароматното кафе енергия той тръгваше из тихите, прохладни коридори на двореца, следван от Млийка, и излизаше през окованата с желязо врата, зад която в двора го очакваше конят му заедно с този на Баба или на Мансур. Яздеха из околностите, към улиците на търговците на накити, а понякога и до продавачите на оръжия или до пазара за роби, после се връщаха да се изкъпят, отпочинат и побеседват.
В лабиринта на дворцовите постройки имаше няколко хамама. Обикновено те се отправяха за този, който беше използуван изключително от бащата на Баба и беше в съседство с харема му. Крачеха заедно по дългите коридори и засенчени колонади. Запознат вече с двореца, сега пътят не изглеждаше така дълъг и уморителен за Рори, както през първата нощ, когато го бе прекосил. Вече можеше и сам да се оправи из двореца, макар че почти никога не ходеше сам. Придружаваха го или Млийка, или Ома. Между двамата винаги възникваше спор кому да се падне тази чест. И двамата бяха ревностно привързани към него, но той имаше вяра повече на Млийка, отколкото на Ома.
Един следобед Рори и Баба с Млийка по петите им отвориха вратата на хамама. Млийка помогна на Рори да си свали дрехите, докато евнухът Ал Джарир помогна на Баба. Приятно беше да свалят потните роби и тежките вълнени джелаби и да се мушнат сред ухаещата пара. Още по-приятно беше да се отпуснеш под пръстите и здравите ръце на Ал Джарир, чиято задача беше да смъкне кирта и потта от телата им с кокален нож. Казаха на Рори, че ножът е издялкан от рога на носорог и притежавал магическото свойство да прави телата им силни и мускулести.
След като ги изтъркаха, те влязоха в друго помещение, където се потопиха в басейн с хладка вода, която ги пощипваше хладно след горещата пара. Оттук влязоха в едно затъмнено помещение, където се изпънаха на хладния керамичен под и оставиха Ал Джарир да ги масажира. След като свърши, той ги помоли да останат по корем, докато се разхождаше по гърбовете им с огромните си стъпала. Тежестта беше почти непоносима, но възстановената жизненост на протичащата по артериите им кръв бе доказателство за съвършените познания на мъжа.