Според обичая, макар и не точно по закон, той трябваше да предаде жените от харема на баща си на смърт. Защото да бъдат докосвани от друг мъж, било оскверняване на неговата памет. Въпреки това той си спомняше как баща му винаги му казвал, че било пилеене на ценна робска плът да се избесят всички, затова, когато умре, той трябвало скрито да разпродаде бащиния си харем.
След това, естествено, жените на Рори ще скучаят след заминаването му и ще му създават нови тревоги, като не се броят многобройните жени от собствения му харем, от които бил отегчен, а несъмнено и някои, които Мансур е престанал да използува. Аллах знае само колко ли още пратенички има тук, изпокрити из кътчетата на двореца. Какво да прави с тях? Няма ли Рори някакво предложение?
Рори можа само да каже, че било съвсем необмислено от страна на божествения архитект на мъжкото тяло да го сътвори така, че един мъж да може да задоволява само една жена едновременно. Колко жалко! Все пак той ще вземе една от робините на Баба — англичанката.
По дяволите англичанката! Да потъне вдън земя! Баба го загледа. Проблемът!
За пръв път от живота си Рори виждаше недостатъка от изобилието на жени. Както бе споменал, един мъж може да спи само с една жена едновременно… А не би ли могъл Баба да ги продаде?
Бавно, със свити устни, Баба кимна с глава. Точно за това искал да говори е Рори. Да очисти целия дворец от излишни жени. Но — подчерта той — не можеше да продаде всички в Саакс. Освен неуважението, проявено към паметта на баща му, такова голямо количество от жени би наситило пазара в Саакс и най-избраните робини биха донесли не повече от една десета от стойността си.
Защо да не закарат всички в Ринктъм Кясъл? — предложи Рори.
Уви! Робините, колкото и да са хубави, не се търсели много от другата страна на голямата вода. Харемните робини и държанки, обучавани да работят в леглото, били безполезни като работнички на полето. Роботърговците търсели здрави, силни мъжкари. Не, Ринктъм Кясъл и другите фактории за роби по крайбрежието нямало да свършат работа. В новия свят не само не търсели жени, но и самите търговци ги прекарвали неохотно е корабите. След двадесет години би дошъл край на търговията с роби в Африка, ако мъжете роби в Америка имат много жени. Плантаторите сами щели да си възпроизвеждат роби. Ала Баба имал план, който бил доста сложен. Би ли желал Рори да му помогне? Рори би направил състояние, ако си разчисти харема заедно с Баба и забрави за връщане в Ринктъм Кясъл.
Ринктъм Кясъл! Ливърпул! Вуйчо Джеймс, когото никога не бе виждал! Дъртият му копелдак, който не го бе счел за достоен, за да го покани у дома си, а го беше експедирал за Африка на роботърговски кораб! Каква ли почит дължеше на този непознат човек? Каква, наистина, сравнена с всичко, което дължеше на Баба, който го бе направил свой брат. Бе споделил двореца си с него, беше му дал безграничната си любов и го беше направил притежател на толкова ценности? Досега не му се беше отваряла възможност да се отплати на Баба, а ето че за пръв път Баба искаше нещо от него. И то не егоистично, тъй като бе заявил, че и Рори ще направи цяло състояние. Дявол го взел Ринктъм Кясъл! Дявол ги взел и Ливърпул, вуйчо Джеймс, Сакс, Спаркс, всичките! Пътят на Рори бе този на Баба и той не се поколеба да го заяви.
Решението му ощастливи Баба. Като султан на Саакс той не можеше да прави вече дълги преходи до крайбрежието, а трябваше да остане тук, за да следи отблизо всички събития. Естествено, той ще изпрати Мансур, но Мансур беше навършил едва осемнайсет години и нямаше опит в предвождането на кервани на дълъг път, нито би могъл да се оправи с хитрите роботърговци. А на Рори Баба можеше да се осланя. Точно това беше идеята на Баба.
Древният град Тимбукту беше едно от най-големите робски средища в Африка. Тук от незапомнени времена арабските търговци продаваха мъже и жени. От Тимбукту пътищата водеха към Магреб, Тунис, Либия, Египет, а оттам към Етиопия и Арабия. На робските тържища на Тимбукту хиляда жени може да бъдат погълнати веднага и количеството нямаше да повлияе на пазарната цена. Да се закара керван дотам не би представлявало особена трудност — беше много по-лесно, отколкото да се насочат към северните градове. За да се стигне дотам, трябваше да се прекосят много мили през пустинята и жените трябваше да се носят на камили. А разстоянието между Саакс и реката Нигер не беше голямо и веднъж стигнали до Нигер, можеха да превозят жените с лодки до Тимбукту. След като продадеше жените, Рори можеше да се присъедини към някой керван за Маракеш, който се намираше от другата страна на пустинята и бе най-главният град на Магреб. Това ще представлява тежко триседмично пътуване, каза Баба, но от Маракеш до Танжер щеше да бъде по-лесно, тъй като нямаше оживени пътища и той можеше да пътува на кон.