— Проклет мавър! — заплю го тя. — Хайде! Повикай робите си! Накарай ги да ме бичуват. Бичувана съм и преди. Може да ми одереш кожата, ала няма да се дам на някой скверен мавър.
— Така ли? — Той изсмука кръвта от устната си. — Не е толкова трудно да те имам. И преди съм имал заклети девици и щом веднъж ги обладаех, са лазили по крака и ръце да ме молят пак. За мен не е важна женската девственост. Едно яко пробождане и тя изчезва. Евтино удоволствие, което мога да си купя по всяко време. — Разрови из кафтана си да намери кърпичка, с която да спре кръвта. Елмира му подаде парче батиста и той го положи на устните си. — Да ограбя скъпоценната ти девственост, за мен не е проблем — размаха той иронично пръст към нея, — стига да поискам. Но ми се струва малко прекалено кокалеста. Обичам моите жени да бъдат повечко подплатени — и той направи крачки и обхвана едната от гърдите й под тънкия воал. — Харесвам ги с малко по-големички цици. Но се надявам, че и така ще ми свършиш работа.
— Щастлива съм, че не ти се нравя, господарю мавър. Вие, варварите, мислите само за женското тяло. Никога за нещо друго.
— Например? — запита той.
— Нейната интелигентност, нейната любов, нейната привързаност.
— Моята робиня Елмира — каза той, посочвайки към нея — е интелигентна. Има здрав разум и положително проявява към мен любов и привързаност.
— Тогава защо не се придържаш към нея? Защо искаш други жени, щом си намерил в една всичко, което искаш?
Той се засмя.
— Защото съм мъж. Обичам разнообразието. Твоята бледа кожа и златисти коси дразнят любопитството ми, макар че си твърде кокалеста и костите ти се показват през кожата. Така или иначе, възнамерявам да те имам, та ако ще е само да си задоволя любопитството. Понякога в студените жени, каквато изглежда си ти, се крият непознати огньове. Иска ми се да направя опит да ги разгоря.
Англичанката го огледа внимателно.
— Аз няма да бъда изнасилена, господарю мавър, но трябва да ти кажа, че на вид си много по-добър от другите мазни негри, които се опитаха да сторят същото. Всъщност ти дори не приличаш на негър.
Той се завъртя и обърна гръб. С един сигнал показа желанието си Млийка, Ома и Елмира да останат. Когато пак се обърна към англичанката Мери, тя продължаваше да се взира в него. Храбростта й се беше стопила и в очите й потрепваше страх. Надигна се на една ръка, приковала очи в него като оградено животинче.
— Какво възнамеряваш да правиш с мен?
Той протегна ръка към нея и й се поклони грациозно е благородство, наследено от аристократичните му предци.
— Мога да употребя ласкателства, милейди, но ласкателствата не ми импонират. Моят отговор, на чист английски, е, че възнамерявам да те имам. Проста работа, която няма да отнеме повече от час. В случай че не склониш обаче, тогава ще те похитя. Имаш право на избор — изговори той на английски.
Без да се замисля, тя протегна ръка към него и той я повдигна да се изправи. Почти веднага тя се дръпна от него, клатейки глава в недоумение.
— Какво рече? — Очите й бяха разширени от удивление. Автоматично тя също бе минала на английски.
— Казах, че възнамерявам да те похитя, макар да смятах, че няма да стане нужда.
— Но ти говориш английски?
— А защо не? — сви рамене той. — Аз съм шотландец, а повечето шотландци поне се опитват да говорят английски. Рори Махаунд, барон ъф Сакс на вашите услуги, милейди. Макар че услугите, които смятам да ви направя, може да не бъдат съвсем желателни.
— Не може да е вярно! Не може! — Тя впи поглед в него, търсейки с очи някакво уверение. — Ти си брат на онзи мръсен негърски султан, или поне така ми казаха, когато ме завличаха насам.
— Действително съм такъв, но същевременно съм и Рори Махаунд. Наследник на Килбърни и пети барон ъф Сакс. Нито съм мавър, нито съм гаден. Вярно, побратимен съм с мавър, но те уверявам, че и той не е мръсен.
— Тогава спаси ме! В името на Христа, в когото и двамата вярваме, върни ме в Англия! — изведнъж тя стана подозрителна. — Да не би това да е капан? Да не се опитваш да ме измамиш? Според това, което зная, ти изглежда си един проклет мавър, научил някак си английски.
Той протегна ръка, освободи краят на чалмата и я разви бавно, докато косата му се разпиля по раменете. Блестеше светла и златиста, като нейната. Като си разкопча кафтана, измъкна си едната ръка от ръкава. Белотата на кожата му блесна на бледата светлина.
— Шотландското ми произхождение не може да се смята за прост английски, нито косата ми, която е светла като твоята. Нито кожата ми, която също е бяла.
— Вярвам ти. Ще ми помогнеш ли?
— Бих могъл, лейди Мери, бих могъл. Но ако сторя това за теб, какво ще ми дадеш в замяна?