— Баща ми ще те възнагради.
Той се засмя, опипвайки с пръсти огърлицата от злато и перли на врата си.
— Със златни гвинеи, предполагам. Уви, лейди Мери, от пари нямам нужда.
— Тогава какво?
— Тъкмо за тази дреболия говорим. Ти си я запазила от други, а тя е нещо, което би удовлетворило моята суетност. Би било по-приятно ако ми я дадеш, вместо да я вземам силом.
— Искаш да кажеш…?
— Именно.
— Всеки мъж крие в ума си същата долна мисъл. Но защо е толкова важно за теб? Предполагам, че като брат на султана ти можеш да избираш стотици момичета.
— Триста, по-точно. — Той посочи към балкона над харема си.
— Всяка от тези би била по-опитна от мен в стремежа си да те задоволи.
Той кимна в съгласие и присегна пробно за ръката й. Тя не я отдръпна.
— Тогава защо? — настоя тя.
— Наречи го суетност, лейди Мери. Моят брат султанът каза, че никой мъж не е успял да те обладае. Искам да му се похваля, че съм сполучил там, където бейове и султани не са успели.
— И ако откажа?
— Едва ли ще ти бъде от полза. Така или иначе, възнамерявам да те имам. Проявиш ли нежелание, само ще повикам Млийка и Ома да те държат. Трябва да те уведомя, че гласим керван от робини за пазарите в Тимбукту. Там бихме взели добри пари за теб. Арабските емири и шейхът на Судан предпочитат блондинки, доколкото зная.
— Заклела съм се, че никой мъж няма да ме има, освен ако е от моята раса и ако бъде мой съпруг. Това е обет, който няма да наруша.
— Трябва да си признаеш, че удовлетворявам половината от исканията ти. Стига да не упорстваш срещу факта, че съм шотландец, а ти англичанка. Колкото до въпроса за съпруга, и това може да се уреди. Дори ще се оженя за теб. Е, това няма да стане в Уестминстър, или да се извърши от Кентърбърийския епископ, но може да докараме някой имам, за да го стори според тукашния обичай.
— Презирам те! Мразя те! О, нямаш представа колко те мразя! Да бях в Англия…
— Обаче не си в Англия, лейди Мери. Шансовете ти да се добереш дотам намаляват с всяка секунда. Защото веднъж в живота си трябва да направиш нещо, което не искаш. Хайде, момиче! Ценността, която криеш между бедрата си, рано или късно някой ще вземе. Може би ще предпочетеш мен, вместо някой черен емир, който би те купил.
Тя помълча, преди да му отговори, продължавайки да го оглежда. Когато най-сетне заговори, нахалният й тон бе изчезнал.
— Ти току-що ми предложи един вид брак. Как бих могла да зная какъв си всъщност? Наричаш се барон ъф Сакс.
— Не аз се наричам така. Така ми е името. Ако някога се върнеш в Англия, можеш да ме намериш заедно с всички барони Сакс в алманаха Гота. Там положително ме има, тъй като Сакс е старо шотландско име, макар и позабравено. Не съм прибавил много към славата му, разбира се, но ако се оженя за теб, ти ще бъдеш лейди Мери ъф Сакс, вместо не знам какво име ми каза.
— Би било интересно да зная как си станал брат на султана на Саакс. — Тя се поколеба за миг. — Сакс и Саакс? Има ли някаква връзка?
— Нека не променяме темата. Чакат ни по-сериозни работи от един разговор за имената. — Той посочи към дивана.
— Не можеш ли да почакаш, докато се оженим? — Тя положи усилия да се усмихне, правейки опити да отложи. — Ти ми обеща брак, но, изглежда, си забравил нещо. Не е ли редно, когато мъж предлага брак на една жена, да спомене нещо за любов?
— Това е дума, по отношение на която съм невежа, милейди. Най-близко стигнах до нея с една уличница от Глазгоу, която сподели с мен студено агнешко бутче и топло легло. Дума, която не ме интересува особено. Дума, която за мен винаги е била без значение. Дума, с която се злоупотребява и която е безсмислена. Чувал съм я много пъти край плетищата из Шотландия, зад притъмнелите шатри на Саакс, и веднъж дори от един млад крал, както и от това момиче тук. — Той сложи ръка на кръста на Елмира и я притегли към себе си. — И всички те, дори кралят, имаха повече основания да я чуят от мен, отколкото ти, защото всички те ми предложиха с желание нещо. Не и ти! Не, лейди Мери. Позволи ми да казвам, че съм те обладал, преди да се оженя за теб И предполагам, че това е от любов, но любов към самия мен, а не към теб. Рори Махаунд никога не е намирал любов в другиго.
Гласът на Мери стана ледено студен като очите й:
— Ти никога няма да познаеш любовта. За да обича, човек трябва да дава нещо. Не само да взема. Трябва и да се дава.
— Нямам желание да давам. Предлагам ти свободата заедно с името си.
— Но ти не ми ги даваш. Ти ги купуваш. За тях аз трябва да заплатя твоето желание. За теб няма значение, дали го искам, или не. Ти искаш и настояваш да го вземеш. Мислил ли си някога колко по-благородно би било, ако трябваше да го дадеш свободно.