Рори постигна целта си с англичанката Мери. След като всичко бе свършено и мъжката му суетност бе задоволена, той си припомни своята неодушевена изява. Никой от двамата не изпита наслада, макар че той намери финалните гърчове на Мери изумителни. Чувствуваше, че след като огньовете на страстта бяха разтопили леденият й страх, тя бе станала не по-малко отзивчива от другите жени в харема му. Поради това нарочно се сдържаше, докато тя постигне оргазъм. Наистина, по едно време му се беше сторило интересно да я възбужда, но след като всичко свърши, сметна че е далеч по-приятно да се остави да бъде възбуждан от жената, вместо той да прави това. Принуден беше да си признае, че желаеше нещо по-примитивно и невъздържано от англичанката, въпреки финалната й страстна целувка.
Но не забрави обещанието си към нея. Щеше да я върне в Англия и беше сигурен, че ще може да разчита на Баба да му помогне. Тя също не забрави обещанието си към него. Продължи да го мрази, загдето я беше изнасилил, независимо, че й беше доставило наслада. Прехвърли я в собствения си харем, дори й предостави разкоша да обитава отделно помещение, което се полагаше на фаворитката на харема. Всяка вечер я викаше в стаята си, главно защото му се искаше да поговори английски, отколкото за нещо друго. Макар че още при първите си срещи двамата се държаха въздържано и нащрек, преди визитата й да свърши, те се нахвърляха с упреци един към друг. Нямаше порок, в който тя да не го обвини и често му се струваше, че тя постъпва по-скоро като ревнива съпруга, отколкото като враг, тъй като възмущението й от общуването с другите жени от харема бе огромно. Укоряваше го, че е развратник, хищник и майстор на перверзии. Двамата спореха и се караха, докато той загубеше контрол и я напляскваше, при което тя го заплюваше. Тогава той заплашваше да я присъедини към кервана за Тимбукту, а тя го предизвикваше да го направи, като и двамата знаеха, че в края на краищата той ще омекне. Съзнаваха, че между тях съществуваше нещо общо, което никакви обиди и заплахи не можеха да нарушат или разкъсат.
Една вечер, след особено жестоко скарване, когато всеки бе изнервил другия, Рори накара Млийка да отведе Мери в малката решетеста клетка в харема, където затваряха непокорните обитателки. Оттам щеше да я изпрати в Тимбукту. Млийка, с растящите си знания по английски, бе, който се намеси, опитвайки се за пръв път да не се съгласи със заповедите на своя господар. Беше се намесил като посредник и обясни колко по-лесно и по-приятно би било, ако намереха подходящ начин, който би осигурил удоволствията на взаимната им компания и би допринесъл за мира и спокойствието. Мери първа се съгласи и успя да убеди Рори, който в края на краищата отстъпи. Оттогава те започнаха да се наслаждават на взаимната си компания.
Колкото и да ревнуваше Елмира, Мери се залови да я учи английски. За четиримата — Рори, Млийка, Мери и Елмира — стана нещо обикновено да прекарват заедно няколко часа в стаята на Рори всяка вечер, разисквайки върху събитията през деня пред чаша горещ ментов чай.
Имаше за какво да се разисква. В двореца ставаха промени. Рори с изненада откри нова черта от характера на Баба. Под безгрижния чар на своя приятел се таеше деловитост. Куп неща привличаха вниманието на Рори и Баба от утринното викане на мюезина, докато станеше толкова тъмно, че не можеха да различат белия конец от черния. Мансур и старият Слиман бяха удостоени с доверието им и всичко из двореца се обръщаше с главата надолу. Баба бе нетърпелив от мудността на всички и това личеше в непрестанното търчане на слугите, заставащите мирно пазачи при влизането или излизането на султана, вместо да се излежават лениво на прага в дворцовите служители, заставени да отчитат всичко, което минаваше през ръцете им.
Направено беше преброяване на робите и наложниците в харемите. Сборът изуми Рори. Всяко родено в двореца дете бе успяло да остане и израсне там и в резултат половината от тях нямаше какво да правят. Тези, които имаха някакви задължения, държаха ревностно на тях, колкото и незначителни да бяха, и не даваха достъп до себе си. Един можеше да мете половин стая, но не би се заел с другата половина, за която отговаряше друг роб. През властвуването на стария султан нещата бавно се бяха влошавали, но сега, под всеобхватното око на Баба, всичко в двореца започна да се оправя. Външните стени бяха варосани така, че заблестяха, вместо да се рушат под слънцето. Прахът, наслояван от години, бе почистен. Износените покривки на диваните бяха заменени, подновиха и възглавниците. Всичко бе измито и ценните килими, които през годините бяха загубили вида си под пластове мръсотия, заблестяха като скъпоценни камъни.