Бавен беше процесът на преброяване, оценяване и проверка на всички жени, но когато се сумира цялото количество, то надхвърли осемстотин. Всяка бе проверена лично от Рори, Баба и младия Мансур, за да решат коя трябва да бъде продадена и коя да остане. По-старите, главно от харема на бащата на Баба, чиято цена бе незначителна, получиха разрешение да останат и доживеят живота си като прислужници в двореца. По-младите бяха прочистени от харемите на Баба и Мансур. В това число влязоха тези, които бяха омръзнали на братята, както и тези, към които никога не бяха чувствували привързаност. Беше дълго и уморително, тъй като всяка жена трябваше да бъде грижливо проверена по възраст, хубост, здраве и общото разположение, като се вземеше предвид и способността й да развлича господаря си. Лееха се сълзи, отправяха се молби и дори заплахи, но Баба беше безмилостен: каза, че или ще бъдат продадени, или обесени. Нито една не предпочете второто.
После стана въпрос за жените от харема на Хюсеин, оставени временно под разпореждането на Рори.
— Те са твои, братко мой, за да правиш каквото си искаш с тях. Дадох ти ги, без да те обвързвам. Ако желаеш да ги задържиш в Саакс до завръщането си, ние ще ги пазим. Ако предпочиташ да ги избесим, ще осигурим достатъчно копринено въже. Или можеш да ги продадеш. Получените пари ще бъдат твои. Не искам нищо, принадлежало на моя брат. Но каквото и да направиш с тях, предлагам ти да избереш няколко да те придружат по време на дългото пътуване. Мъжът не бива да остава за дълго без жени. Тъй както жените от нашите хареми се нуждаят да бъдат обслужвани от евнусите, така и мъжът се нуждае от жени със себе си. Иначе в отчаянието си ще се обърне към безбради момчета, които следват всеки керван. Кажи, Рори, как искаш да се разпоредя с твоя харем?
Рори се замисли за жените, всички готови да изпълняват заповедите му. Установи, че може да отдели само едно лице от всички. Останалите бяха просто гърчещи се бедра, влажни устни и търсещи ръце. Само една бе запомнил и желаеше.
— Ще задържа само Елмира. Свикнах с нея, привързах се към нея. Понякога се чудя дали наистина не я обичам. Тя е с мен от първата нощ на срещата ми с теб и е част от мен. Не ми иска нищо, а ми дава всичко. Останалите могат да бъдат включени към кервана за Тимбукту.
Баба кимна.
— Включваш ли и англичанката към другите? След като не видях лицето ти издраскано и не забелязах да пристъпяш разкрачен, предполагам, че си успял там, където другите не сполучиха.
— Успях. Но не беше кой знае каква победа. Мисля, че тя ме мрази още повече, защото съм успял.
— Ти си мъж сред мъжете. — Баба го огледа критично и се засмя. — Там, където бейове, емири и султани не успяха, ти спечели. И все пак не го считам за толкова голям плюс, Рори. Всяко момиче би те предпочело пред някой треперещ бей с пищяли като вретена и увиснало въже между краката си.
— Баба, сключих сделка с момичето. Тя разтвори краката си само защото й обещах да я върна в Англия. След като осъществих това, което желаех, установих, че не ме блазни вече. Сега съм повече арабин, отколкото англичанин, Баба. Не отричам факта, че тя е моя съотечественичка и се чувствувам задължен към нея. Но да я повалям в леглото, все едно че го правя със сестра си. Струва ми се като кръвосмешение.
Да, тя наистина му изглеждаше като сестра, жена, която не обичаше, но с която го свързваха кръвни връзки и някаква неопределима близост. Бе поел задължението да я извади от харема на стария султан и да я прехвърли в своя, като й бе дал отделни покои. Понякога, влизайки в своето отделение, казваше да я повикат, преди да е пратил за Елмира. Хубаво бе да поговори английски, макар че разговорът им беше предимно горчив и водещ до кавги. Понякога беше по-забавно да кръстосаш шпаги по английски, вместо да се пресищаш с мед на арабски. Но постепенно разговорът им ставаше все по-малко жлъчен и те бяха в състояние да разискват беззлобно по въпроси, като например времето и клюките из двореца. Една нощ той с изненада откри английска вечеря вместо обикновения кускус. Не беше сготвена добре, но беше приятно разнообразие. Мери призна, че я е приготвила, но го усука, че завладяла едно кътче от дворцовата кухня, защото се отегчила от вечния кускус. Беше приготвила за себе си и оставила остатъците за него.
Все повече и повече между тях се установяваше връзката между брат и сестра. Рори нямаше желание да я събаря в леглото си, макар често да се чудеше дали тя не е променила отношението си към него. Въпреки че очите й продължаваха да светкат със същата омраза, понякога улавяше, че го гледа с нещо, близко до желанието. Поне не беше омраза.