— Отвори!
Тя разтвори устни и мъжът пъхна хапката в устата ѝ. Лапна я и задъвка, наслаждавайки се на вкуса на пилешкото със сусам. Рот се обърна, бодна от задушените зеленчуци и я загледа как дъвче. Лорън беше наясно, че само я чака да преглътне, за да ѝ подаде следващата хапка.
Членът му потрепна в утробата ѝ, напомняйки ѝ, че седеше в скута му и все още бяха съединени. След третия рунд горещ секс, все още заключен в нея, той ги беше претърколил и беше седнал на ръба на леглото, така че да може да достигне подноса на нощното шкафче.
Беше забравила за храната, оставена от Шадоу, докато Рот не отвори торбата и голямата купа вътре, и до носа ѝ достигна ароматът на китайска храна. Явно някой беше отишъл и беше взел голяма порция за вкъщи, като се беше сетил и за две вилици и няколко безалкохолни. Рот настоя да я храни.
— Хапни още малко! Ти си дребничка и имаш нужда от сила.
Тя се засмя развеселено и лапна още една пълна вилица.
— Сега ще командваш, така ли?
В очите му проблесна несигурност.
— Съжалявам, но твоите интереси и твоето благополучие са на първо място за мен. Гладна си и звуците, които издава стомахът ти, ми напомниха, че не си яла отдавна. Ще бъда лоша половинка, ако не се уверя, че всички твои нужди са задоволени. — Той пое дълбоко въздух, изпъчи гърди и в погледа му ясно се открои упоритост. — Ще се науча да бъда най-добрата половинка!
Рот беше толкова сладък, че ако сърцето ѝ не му принадлежеше вече, в този момент щеше да го получи. Лорън протегна ръка и погали лицето му.
— Ти вече си най-добрият!
Членът му отново трепна, твърд като камък, и тя се раздвижи отгоре му. Чувстваше се толкова добре и искаше да го язди. Рот пусна бедрото ѝ и я шляпна по дупето. Не я заболя, но беше достатъчно, за да я изненада.
— Престани и яж! Първо се нахрани, а след това ще те обладая изотзад. Ще ти хареса.
Напуши я смях и тя не се постара да го прикрие.
— Не се съмнявам!
Той продължи да я храни. Лорън взе втората вилица и му предложи хапка. Той се поколеба, но после отвори уста и я пое.
— И аз искам да съм най-добрата половинка.
Рот преглътна.
— Такава си. Ти ме правиш щастлив, Лорън!
Някой почука на вратата и Рот му отговори с ръмжене.
— Не влизай!
Понижи глас, хвана Лорън за бедрата и рязко я вдигна от скута си, разделяйки телата им.
— Отиди в банята и затвори вратата!
След това той се изправи пред нея, скривайки напълно тялото ѝ от погледа на всеки, който би могъл да влезе.
Тя изтича към банята, като през цялото време Рот я прикриваше с тялото си, и едва преглътна смеха от създалата се ситуация. Той се подсигуряваше, че никой няма да зърне дори малка част от нея. Щом мъжът затвори вратата, тя се уви с хавлия. Не можеше да чуе какво се случва в другата стая, но търпеливо изчака няколко минути.
Врата се отвори и в рамката ѝ застана Рот, облечен само със спортно долнище. Срещна погледа ѝ със сериозно изражение.
— Всичко наред ли е?
— Трябва да отидем в Хоумленд. Джъстис иска да се срещне с нас.
— Джъстис Норт? — шокирано попита Лорън. — Лидерът на Новите видове? Много често го виждам по телевизията. Защо иска да се срещнем?
— Според мен иска да се запознае с теб и да обсъдите връзката ти с мен. — Рот си пое дълбоко въздух. — Трябва да поговорим за някои неща.
— Добре. — Тя опита да се успокои. Рот я обичаше, беше я признал за своя половинка и не искаше да я загуби. Това беше най-ужасното нещо, което можеше да ѝ каже, а той нямаше да го направи. — За какво искаш да говорим?
Мъжът хвана ръката ѝ и я отведе до леглото, където седна и я дръпна в скута си. За момент се поколеба, срещна погледа ѝ и пое дълбоко дъх.
— Като моя половинка, трябва да знаеш някои неща. Не искам да ги разбереш от някой друг, а от мен. Всички ще предположат, че сме обсъдили това, но не е така.
— Трудно се води разговор, докато правим секс. Много секс — усмихна се Лорън. — Не че се оплаквам.
Рот не отвърна на усмивката ѝ. Красивото му лице оставаше сериозно.
— Ние можем да имаме деца. Никой в твоя свят не бива да знае за това, дори членовете на специалния отряд не са уведомени. Твърде опасно е при толкова много враждебно настроени групи и смахнати хора, които твърдят, че сме животни. Те искат Новите видове да изчезнат след смъртта на първото поколение, но се родиха няколко бебета от смесени двойки — Нов вид и човек.
Лорън обмисли тази информация и лесно можеше да разбере защо се пазеше в тайна.
— Аз използвам противозачатъчни инжекции. Не мога да забременея, освен ако не ги спра. След два месеца трябва отново да ми инжектират. — Сърцето ѝ ускори ритъма си. — Искаш ли да си имаме дете?