— Не съм сигурен. — Мъжът погледна за миг встрани, преди отново да се обърне към нея. — Първо трябва да се науча как да се грижа за половинката си.
— Трябва да поживеем известно време заедно, преди да имаме дете.
Рот изглеждаше облекчен.
— Не съм против да създам семейство с теб, но съм много притеснен заради миналото ми.
Лорън обви ръка около врата му и склони глава на гърдите му.
— Разбирам! Ще поговорим за това, когато и двамата сме готови, но се радвам, че имаме подобна възможност. Винаги съм искала да имам едно или две деца, но само ако и двамата сме готови.
Той се усмихна.
— Сигурен съм, че щом се науча да бъда добра половинка, ще пожелая да науча как да съм добър баща. — Рот отново пое дълбоко въздух и се напрегна. — Притеснявам се, че Джъстис може да има възражения относно нашата връзка.
Това уби доброто ѝ настроение.
— Нали вече съм твоя половинка? Ти сам го каза. Какво друго трябва да направим?
— Искам да бъдеш моя и ти се съгласи. Ние сме свързани! — заяви той категорично, от емоциите гласът му се задълбочи. — Притесненията ми са, че той може да не иска да живееш тук с мен, но не е възможно да се върнеш в дома си. Веднъж вече те отвлякоха и там си в опасност. Няма да го позволя! Няма да му разреша да ни раздели, докато приключа задълженията си тук. — Извърна поглед от нея и огледа стаята. — Ще направя това място по-уютно за теб. Тук Брас командва, а той каза, че мога да те задържа. Тим имаше някои възражения, но Брас е по-висшестоящ.
— Добре.
— Ще ти взема телевизор, по-голямо легло и всичко, което ще те направи щастлива. Понякога ще се налага да те оставям, за да изпълнявам задълженията си, но няма да се бавя. Винаги ще се връщам в нашето легло, за да спя с теб, и времето ще мине бързо. Ще посетим Хоумленд и Резервата, за да видиш къде ти харесва повече и когато напусна специалния отряд, ще отидем да живеем там.
— Най-добрата ми приятелка живее близо до Хоумленд. Ако живеем там, ще ми бъде позволено да я виждам, нали? — Лорън наистина се разтревожи от възможността да не ѝ разрешат да го прави.
— Хоумленд е приятно място и Аманда ще трябва да те посещава там. Сигурен съм, че няма да има проблеми.
— Добре. — Според Лорън Аманда ще бъде във възторг от възможността да вижда Флейм, когато поиска. — Това е огромно облекчение.
— Имаш ли семейство?
— Да, но живеят на изток.
— Те дали ще ме намразят? Ще бъдат ли разстроени, защото си предпочела мен, а не някой човек?
— Не — поклати уверено глава тя. — Те ще те обикнат, Рот.
Баба ѝ щеше да е много щастлива, че най-после е намерила мъж, с когото да се задоми. Дядо ѝ намираше Новите видове за изключителни и щеше да сметне за много готино, че има роднинска връзка с един от тях, а сестра ѝ щеше да позеленее от завист, когато видеше Рот. Лорън си спомни колко пъти по-слабата ѝ сестра ѝ беше натяквала, че няма да си намери мъж ако не отслабне, и едва сдържа усмивката си. Не само че си намерих, но той е страхотен!
— А ти имаш ли семейство?
— Всички Видове са едно семейство. Много малко от нас имат кръвна връзка помежду си. Имаме две двойки близнаци и няколко Вида, споделящи едно и също ДНК, дарено на Мерикъл, когато са ни създавали. Не откриха съвпадение с моите гени, но аз смятам Шадоу за мой брат. Бяхме в съседни клетки в едно и също тестово съоръжение, преместиха ни заедно на другото място и откакто сме освободени, сме неразделни. Разчитаме един на друг.
— Много добре те разбирам. Аманда и аз нямаме кръвна връзка, но я чувствам по-близка от биологичната ми сестра. Израснахме заедно.
Той се усмихна и вдигна ръка, за да отмести кичур коса от бузата ѝ.
— Сега ти и аз сме неразделни, половинке! Ще се справя с Джъстис, ако има притеснения за престоя ти тук. Сградата е безопасна и няма да ти се случи нищо лошо.
— По телевизията той изглежда наистина готин.
— Той е мъдър мъж и аз съм сигурен, че ще ме разбере.
— Тогава няма за какво да се тревожиш.
— Имам теб. Това е най-важното и каквото и да се случи, заедно ще се справим.
Според Лорън това звучеше идеално.
— Трябва да се изкъпем и да се приготвим. Ще помоля Тим да изпрати няколко човека до жилището ти, за да ти опакова някои дрехи и да донесе домашния ти любимец.
— Това не е добра идея. Той няма да издържи тук. Обича да се разхожда навън. Ще помоля Аманда да го прибере у тях. Тя обича Тайгър и в сградата им е позволено да се гледат котки. Щом се нанесем в постоянния ни дом, ще искам да живее с нас.