— Така и ще направим. Хеликоптерът, с който ще отидем в Хоумленд, излита след 25 минути.
Лорън се притесни, но бързо съумя да преодолее чувството. Щеше да се получи. Тя твърдо вярваше в това и в Рот.
— Можеш да се изкъпеш първа, докато аз уредя подробностите. Веднага се връщам. Облечи мои дрехи. Всичко мое вече е и твое.
— Обичам те, Рот!
Вида меко изръмжа, погледът му потъмня от желание и той стисна ръце в юмруци.
— Искам те, но нямаме време. По-късно ще те взема изотзад. Ще ти покажа любовта си.
Лорън нямаше търпение.
Рот беше разтревожен. Полета с хеликоптера беше твърде кратък. Нямаше представа защо Джъстис иска да говори насаме с него и не му се понрави, че трябваше да остави Лорън сама на рецепцията с една от жените Видове. Половинката му като че ли не възразяваше. Беше приятелски настроена, а жената Нов вид изглеждаше щастлива, че ще си побъбри с човек.
Рот се вгледа в Джъстис, който седеше зад бюрото си. Затвори вратата зад себе си и бавно го приближи.
— Взех си половинка и тя се съгласи да живее с мен в щаба. — Тялото му се стегна и той зае позиция за бой, готов за схватка, ако Джъстис не позволи Лорън да остане с него. — Брас каза, че може.
Джъстис вдигна вежди, изражението му беше неразгадаемо и посочи пред себе си.
— Моля те, седни!
— Предпочитам да остана прав.
— Успокой се, Рот! Радвам се, че си си взел половинка. Никога не бих те накарал да се разделиш с нея и съм щастлив, че е съгласна да живее с теб в щаба. Знам, че това сигурно е било трудно решение за един човек. Те са свикнали на много повече свобода и да ходят, където си пожелаят във външния свят. Моля те, седни!
Рот се настани на стола, все още напрегнат, но облекчен, че Джъстис не го накара да остави Лорън зад защитните стени на НСО.
— Защо сме тук?
— Исках да се срещна с половинката ти, моята жена също пожела да се запознае с нея. Искахме и да ви поздравим.
— Можеше да го направиш по телефона или да я поканиш и тя да присъства.
Джъстис се усмихна.
— Копнееш да си насаме с половинката си. Разбирам те и съжалявам, че ви измъкнах от леглото. — Мъжът се поколеба. — Свободен си отскоро. Бих искал да споделя с теб информация за човешките половинки, която може да ти е от полза. Затова пожелах първо да поговорим насаме.
— С Лорън сме различни, но се обичаме. И двамата се стараем да се получи.
— Радвам се да го чуя! Когато си вземем половинка, това е всичко за нас, но понятието е непознато на хората. В техния свят хората се женят.
— Знам.
— Добре. Ето и първия ми съвет. Попитай я дали ще се омъжи за теб. Разгледах досието ѝ. Тя има семейство, което ще те приеме по-лесно, ако си неин съпруг. Те не биха разбрали, че да бъде твоя половинка е много по-обвързващо. Бракът ще ги увери, че си за постоянно в живота ѝ. Моята половинка, Джеси, ще се обади тук-там и до час може да дойде свещеник, ако желаеш да сключите брак.
— Добре. Искам Лорън да е щастлива.
— Така и предположих. Тим изпрати екип до дома ѝ, за да събере дрехите ѝ, а аз помолих един от тях да погледне в кутията ѝ за бижута, за да ни каже какъв размер пръстен носи. — Джъстис имаше объркан вид. — По някаква причина им трябват пръстени. Това е начин да покажат, че принадлежат на един мъж и очакват половинките им също да носят пръстен, за да покажат на другите жени, че принадлежат само на една. — Джъстис вдигна лявата си ръка, за да покаже златния кръг. — Виждаш ли? Не го нося постоянно, тъй като с Джеси успяхме да запазим брака си в тайна от пресата, но го слагам, когато съм у дома и в офиса. В началото чувството е странно, но с времето ще свикнеш да имаш нещо на пръста си.
— Как да получа пръстени?
— Джеси ще се погрижи.
— Ще ѝ бъдем благодарни!
— Урок номер две. Човешките жени обичат романтиката. Не се притеснявай! Това означава да им правиш изненади, които засвидетелстват любовта ти, и да обръщаш внимание на дребните неща, които имат значение за нея.
— Това означава да бъдеш половинка и ние точно така правим. Опитваме се да ги направим щастливи и ги поставяме на първо място.
— Добри сме в това. Просто трябва да се научим да не сме толкова прями. Недей да благодариш на Джеси. Тя иска да кажеш на половинката си, че НСО са поели организацията на всичко, когато ѝ предлагаш брак. Това не е лъжа, действително НСО направи всичко, след като Джеси е смятана за една от нас, а и тя впрегна доста от нашите хора да ѝ помагат. Доверявам се на половинката си по този въпрос, а тя каза, че твоята ще бъде „зашеметена“ от романтичния жест. — Джъстис се засмя. — Не споря с половинката си, когато става дума за човешките неща. Това е и урок номер три.