— Да не споря с половинката си, когато се отнася за човешките неща?
— Точно така. Не можеш да спечелиш, а и лично аз винаги научавам нещо ново. Хората са коренно различни от нас. Това е урок номер четири.
— Благодаря ти!
— Урок номер пет е лесен — просто бъди себе си. Те са наясно, че сме Видове, приели са ни, каквито сме и са избрали да бъдат с нас, а не с човешки мъже. Не се опитвай да бъдеш нещо, което не си, като мислиш, че това ще я направи по-щастлива. Очаквай да отговаряш на много въпроси, когато тя не разбира нещо за нас, бъди честен и помни, че сме властни по природа. Опитай се да не прекаляваш.
— Благодаря ти, Джъстис! — Рот кимна. — Ще го запомня.
Ръководителят на Новите видове се изправи.
— Имаш ли други въпроси?
— Тя иска да живеем тук, в Хоумленд, когато задълженията ми със специалния отряд приключат. Има приятелка във външния свят и би искала да поддържа връзка с нея. Те са много близки.
— Ще се справим. Приятелката ѝ е добре дошла тук.
— Не искам с половинката ми да живеем в общежитието.
— Ще ти бъде дадена истинска къща, Рот. Общежитието беше вече построено, когато ни дадоха Хоумленд и затова го използваме. Нашите мъже обичат да са заедно и е по-лесно за тях да живеят в близост до работното си място. Мъжете, които имат половинки, и някои от по-висшите офицери предпочитат по-просторно и усамотено място. Ще се погрижим за това.
Камък падна от раменете на Рот.
— Ще бъда най-добрата половинка на света!
Джъстис се изправи и му се усмихна.
— Зная. Поздравления!
— Наистина? — засмя се Лорън. — Отказваш да си вземеш половинка?
Брийз кимна.
— Ние харесваме свободата си, а нашите мъже са прекалено покровителствено настроени и обичат да ни държат близо до себе си. Просто бъди твърда с твоята половинка. Направи, както ти казах.
— Не се притеснявай! — Тя наистина харесваше жената от Новите видове. — Мога да се справя, ако се случи, но Рот е чудесен!
— Нашите мъже никога не правят нещо половинчато, уверявам те.
Лорън замълча за миг, несигурна дали може да зададе въпроса, който я тревожеше.
— Половинката на 140 оцеля ли? С Рот не знаем нищо.
— Стабилизирана е — кимна Брийз. — Половинката ѝ е с нея, а нашите лекари знаят какво ѝ е направено. Не съм сигурна за подробностите, но те се надяват на пълно възстановяване. Просто ще ѝ трябва време, за да възвърне силите си.
— А какво стана с другите?
— Те се приспособяват много добре към свободата — засмя се другата жена. — Един от тях непрестанно ме пита дали ще споделя секс с него, но има доста проблемен характер. Мъжете от кучешкия вид могат да са много агресивни, когато искат нещо. Този отдавна не е бил с жена и сега се опитва да си навакса.
— Да не би да е същият, който ядоса Миднайт и тя го просна на пода?
— Точно той. — Брийз погледна към вратата и се усмихна. — Половинката ти и Джъстис идват насам. Точно както ти казах. Джъстис е дал на Рот някои полезни съвети за живота с човешка жена. Ние винаги се грижим за нашите и искаме те да са щастливи. Сега ти също си от Новите видове.
— Благодаря! Това означава много за мен! — Лорън беше искрена.
Високата жена се изправи.
— Добре, задълженията ми на бавачка свършиха. Имам тренировка, в която трябва да се включа. Няколко от новите членове на специалния отряд са тук, защото боят с нашите мъже им помага да подобрят уменията си. Харесва ми да ги гледам, а понякога обичам и да се включвам. Човешките мъже си мислят, че една жена не може да ги победи и на мен ми е забавно да гледам шока им, когато ги поваля на земята. — Тя намигна. — Освен това обмислям в някой момент да споделя секс с човешки мъж. Най-добрата ми приятелка ми каза доста интересни неща по въпроса.
— Какви неща?
Брийз се отправи към вратата.
— Ти би го сметнала за „твърде много информация“. Запозната съм с този израз. Честито обвързване, Лорън! Добре дошла в семейството!
Вратата към коридора се отвори секунда, след като Брийз излезе и от там ѝ се усмихна Рот. Мъжът зад него я накара да се почувства нервна и тя искрено се надяваше, че няма да се изложи. Джъстис Норт беше знаменитост, а тя никога не беше срещала такава.
— Добре ли си? — Рот подуши въздуха. — Къде е Брийз? Усещам аромата ѝ, но си е тръгнала. Помолих, докато говоря с Джъстис, жена да ти прави компания.
— Тя излезе преди секунди. Много е мила. — Лорън погледна към Джъстис и бузите ѝ поруменяха, когато той ѝ се усмихна. На живо изглеждаше много по-привлекателен. — Здравейте!