Думата на наемен убиец. Да бе! Много утешително! Едва успя да не изсумти, страхувайки се, че той може да издърпа косата ѝ само за забавление. Непознатият нямаше да я пусне, независимо какво кажеше.
Задният паркинг беше по-тъмен от предния. Там имаше по-малко лампи, на по-голямо разстояние една от друга, но не беше трудно да се различи големият черен бус без отличителни знаци, паркиран на три метра от вратата. Страничната врата беше отворена. Заведоха я до нея и най-накрая освободиха косата ѝ.
— Влизай!
Без да има друг избор, Лорън се качи в буса, а мъжът продължи да я държи, докато не я заведе отзад. Не можеше да види много без помощта на вътрешната светлина, но не опита да избяга. Той стоеше твърде близо и ръката му все още държеше здраво ризата ѝ. Тя тупна по задник, когато похитителят ѝ реши, че е доволен от местоположението ѝ.
Предната врата откъм страната на пътника се отвори. Лорън погледна натам и забеляза тъмната глава на шофьор с черна шапка. Плешивият се качи на пасажерското място. Той се обърна и погледна към двамата мъже със слънчевите очила.
— Затваряйте вратата и да тръгваме. Той е изпратил някого на негово място, но ще получим отговорите от нея.
Не знам нищо! Но Лорън си премълча. Те очевидно нямаше да ѝ повярват. В момента наистина мразеше Брент.
— Ще изпратим екип в апартамента му — въздъхна русият. — Това е всичко, което можем да направим. Вероятно някой го е предупредил, но не е бил сигурен, щом е изпратил нея.
Тъмнокосият, който все още я държеше, каза:
— Или е това, или е искал да се отървем от нея вместо него. — Той замълча. — Жено, ти не си бременна, нали?
Шокирана, Лорън се обърна. Тя не можеше да го види, след като вратите бяха затворени, но знаеше къде е.
— Не! Продължавам да ви повтарям, че никога не съм спала с Брент, искам да кажа Бил, или както там искате да го наричам. Никога!
— Да се връщаме — изръмжа тъмнокосият. — Ще я накараме да говори, щом се върнем в щаба. — Той млъкна. — Кажете на Брас, че тя е единствената ни следа.
Страх и ужас изпълниха Лорън.
Глава 2
Лорън си помисли, че ще я убият. Това би обяснило стаята, в която седеше, прикована за китките към голяма маса, която приличаше на нещо, което би намерил в някоя морга — можеше да се накланя, имаше ниски прегради от трите страни и отводнителен канал, който беше разположен точно над канал в бетонния под. Стените бяха мрачни и със своите сиви тухли допринасяха за атмосферата на тъмница. Единственият цвят идваше от жълтата светлина, която минаваше по дължината на тавана, около два и половина метра над главата ѝ. Бяха под земята, което подкрепяше теорията ѝ, че това може би е морга.
Русият се размърда до стената, където стоеше. Слънчевите очила все още скриваха очите му, но тя знаеше, че не е доволен, тъй като не беше спрял да се мръщи, откакто я въведоха в стаята.
— От колко време спиш с Бил?
Младата жена вече не се страхуваше, а изпитваше само раздразнение.
— Повтарям ви, че никога не съм спала с колегата си. Можете да го наричате с всяко име, което желаете, но ако говорите за Брент Торт, брокера, никога не съм го докосвала.
— Къде е той?
Младата жена си пое дълбоко въздух, желаеше русият да спре да задава едни и същи въпроси отново и отново. Той беше единственият, който говореше с нея, откакто я вкараха в стаята. Сигурно бяха минали часове, защото Лорън започна да се прозява.
— Не знам — отвърна, като повиши глас. — Наистина не знам. Отговорът няма да се промени, независимо колко пъти ме питате. Казах ви поне сто пъти, че не спя с него. Дори не съм излизала на среща с него и го виждам само в работата. Обадете се на шефката ми, отново ви казвам, питайте нея! Тя трябва да знае къде живее. Сигурно е в работното му досие. — Гневът ѝ нарасна към Мел, която я бе изпратила в този кошмар. — Идете да отвлечете нея!
Мъжът въздъхна.
— Какво ти е казал?
— Нищо. Не говоря с този кретен! Уморена съм, гладна съм и искам да се прибера вкъщи. Не знам къде е, но ако знаех, щях да ви кажа. Повярвайте ми! Не сме приятели. Казали сме си само няколко учтиви думи, откакто започнах работа там преди три месеца. Избягвам го, разбра ли? Той е шумен и невъзпитан. Груб. Разправя обидни шеги в офиса, което е много непрофесионално.
Пое си дълбоко въздух и опита да се успокои. Беше на път да изгуби напълно самообладание. Защо не я слушаха?
— Посещава най-различни барове и се фука с всички жени, които е забърсал. Също така напоследък е развил навика да прави неприлични снимки на жените и да ги показва из офиса. Това е всичко, което знам за него. Кълна се, че ви казвам истината!