— Обявявам я за моя половинка! — изрева Венджънс. — Излезте и ни оставете да се обвържем.
Брас се втурна в стаята, избута Шадоу настрана и оголвайки зъби, изръмжа.
— Не! Не можеш насила да я направиш своя половинка. Какво ти става, Венджънс? Веднага я пусни!
— Обявявам я за моя половинка и тя ще прави каквото ѝ кажа — свирепо изръмжа гологлавият Вид. — Ще ѝ покажа моето надмощие, докато ми се подчини.
Ноздрите на Рот се разшириха, пръстите му се свиха като на граблива птица и той се спусна към Венджънс. Всичко, което Лорън можеше да направи, бе да се стегне, с мисълта, че още едно тяло ще я смаже на пода. Вместо това, тялото на нападателя ѝ беше избутано от нея и се удари в стената.
Нечии ръце я хванаха под мишниците и я издърпаха към вратата. Лорън погледна нагоре и видя, че това е Шадоу. Брас се приближи, също я подхвана и двамата я изправиха на крака. Бързо я избутаха по-близо до вратата и застанаха пред нея.
— Да се намесим ли? — изръмжа гневно Шадоу.
— Не — отвърна му със същия тон Брас. — Вен отиде твърде далеч. Ако Рот го убие, така да бъде. Той нападна жена. Не може да се контролира.
Лорън трепереше силно, докато се подпираше на рамката на вратата. Думите на мъжете, както и значението им, достигнаха до нея. Тя се приближи достатъчно, за да надникне пред тях и остана шокирана от гледката. Венджънс и Рот се биеха, но това не беше като никой от боевете, които бе виждала. Те се бореха и разменяха ритници и юмруци. В един момент се сблъскаха и се претърколиха на пода. Вкопчиха се един в друг с острите си зъби и нокти. Когато се разделиха, и двамата скочиха на крака.
Венджънс ритна изненадващо, опитвайки да уцели опонента си в корема. Рот избегна удара и от своя страна се завъртя и го изрита в лицето. Мъжът беше отхвърлен към стената. Той се удари силно, изсумтя и се изправи. Изръмжа към Рот, разкривайки смъртоносно изглеждащи челюсти и опита да го повали, като го хване около кръста. Рот отвърна на ръмженето, показвайки собствените си страховити зъби и се извъртя, за да избегне разперените ръце на Венджънс. С ноктите на свитите си пръсти, той раздра плътта на Вен и двамата отново се озоваха на пода. Търкаляха се, като си разменяха юмруци и се деряха, а телата им бяха целите в кръв.
Лорън се молеше, ужасена от тази демонстрация на насилие.
— Спрете ги!
Шадоу посегна назад, за да хване нежно ръката ѝ.
— Те се бият за теб. Рот трябва да го направи, а Венджънс трябва да се научи, че не може да наранява жени.
Двамата противници отново скочиха на крака, ръмжащи един към друг. Изведнъж Вен нададе вой и се спусна напред. Беше очевидно, че се стреми към гърлото на Рот, но той протегна ръце и изблъска противника си настрани. Лакътят му се удари силно във врата на гологлавия мъж. Той издаде задавен звук и падна на пода. Рот скочи върху гърба му и обви ръка около гърлото му, стискайки силно.
— Докосна я отново — озъби се той. — Взе я от леглото ми. Ти си извън контрол.
Венджънс опита да повдигне тялото си, за да се извърти, но не можа и се срина обратно на пода.
— Би трябвало да те убия. Би трябвало да ти строша врата. Ако някога отново погледнеш към нея или се приближиш дори на мирис разстояние, ще умреш! — изръмжа разярено Рот.
Мускулите по ръката му се издуваха, докато Венджънс се давеше и задъхваше. Тялото му се тресеше, а пръстите му се вкопчваха в бетона, докато лицето му придоби болнав вид от липсата на кислород. Той забели очи и изпадна в безсъзнание. Изминаха дълги секунди, преди Рот да изпсува тихо. Пусна врата на мъжа и се изправи на крака.
Кръв покриваше устата и гърдите му. Имаше повече по двете му ръце, торса и до ръба на боксерките му. Дори едното бедро и коляното му бяха окървавени. Той погледна към Брас.
— Той не е годен за тази мисия, нито да бъде около хора. Следващия път, когато го видя, ще го убия, ако не го изпратиш в Дивата зона в Резервата. Трябва да е с другите необвързани мъже. Има късмет, че още е жив.
Брас кимна.
— Ще го пазя и ще се обадя да го приберат. Няма да напуска Дивата зона.
Рот изръмжа.
— Ако е тук на сутринта, е мъртъв. Ако престъпи и крачка извън Дивата зона, е мъртъв. — Яростният му поглед се насочи към Лорън. Гласът му прозвуча необикновено дълбок, но ръмженето го нямаше. — Отиваме в моята стая.
Краката на младата жена отказваха да се движат, все още бе под въздействието на шока. Искаше да направи каквото ѝ бе казал, но тялото ѝ не се подчиняваше на командите на мозъка. Вида бавно пристъпи към нея, но спря на няколко крачки. Пое си дълбоко въздух.
— Докато той си тръгне, ще бъдеш в моята стая. Обърни се, Лорън. Не искам да те докосвам с тази кръв по мен. Моля те, тръгвай!