Тя успя да подчини тялото си, обърна се и тръгна. Рот остана близо до нея, докато влязоха в стаята му. Вратата се затръшна зад тях. Лорън подскочи, извъртя се и погледна стреснато Новия вид. Той все още изглеждаше бесен, очите му бяха почернели от гняв. Тя опита да си напомни, че емоцията не беше насочена към нея.
— Ще се изкъпя, за да измия кръвта. Седни на леглото и не мърдай. — Той си пое дълбоко въздух. — Няма да те изпускам от поглед, докато Венджънс не си замине. — Още едно дълбоко вдишване. — Заспивай и бъди сигурна, че това няма да се повтори. Ако отново дойде за теб, ще умре.
Тя мълчаливо кимна, несигурна какво да каже. Беше направо разтърсена. Краката ѝ бяха така омекнали, че едва се добра до леглото и рухна. Легна на една страна, с гръб към Рот, и се загледа в стената. Сълзи пълнеха очите ѝ, а тялото ѝ не спираше да трепери.
Сърцето на Рот ускори ритъма си и той почувства нужда да се отдалечи от жената. Адреналинът от битката така препускаше из тялото му, че чак кожата го сърбеше. Поривът да бяга, да вие или да продължи да се бие, го държеше на ръба. Можеше да убие Венджънс, почти го беше направил, но бе възстановил контрола си навреме, за да го предотврати. Това трябваше да се брои за нещо, да го успокои поне малко, но той не си вярваше достатъчно, за да бъде близо до нея.
Гневът, че Лорън беше нападната в стаята му от мъж, който възнамеряваше да вземе тялото ѝ и да се обвърже с нея, беше прераснал в насилие. Ароматът на страха ѝ беше отключил нещо в него, нещо, което прерасна в кръвожадност.
Цялото му тяло беше покрито с кръв — неговата и на Венджънс. Когато влезе в банята, насилието и гневът от битката бързо се превърнаха в желание и в нужда да претендира за Лорън, преди друг мъж да опита да му я вземе отново. Само при мисълта да се върне в спалнята и да я съблече гола, членът му се напълни с кръв. Той стисна юмруци и задиша през уста, за да намали вонята на кръв. Животинската му страна искаше жената толкова много, че болеше. Тялото му трепереше от нуждата да отиде при нея.
Жестоки картини нахлуха в мислите му и охладиха сгорещената му кръв достатъчно, за да запази контрол. В състоянието, в което беше, щеше да я нарани. Щеше да я вземе грубо, без да се съобразява, само за да задоволи потребността си да я направи своя. Щеше да е по-лош и от Венджънс, ако го стореше. Рот знаеше, че е грешно да принуждаваш жена да стане твоя половинка.
Членът му пулсираше болезнено и той разбра, че ще трябва да се погрижи за нуждите си, преди инстинктите му да надделеят. Тя беше човек и не беше негова. Той я пазеше и тя му вярваше. За момент си припомни човешките жени от филмите, които използваха, за да го измъчват, и го връхлетя желание да потърси отмъщение.
Уплаши се, защото знаеше на какво е способен в този момент. Лорън не беше негов враг и не заслужаваше да стане инструмент за неговото отмъщение. Тя беше нежна, мила и не му беше сторила зло. Рот нямаше намерение да я нарани, но в този момент не беше в състояние да ѝ даде нежност. Отпусна юмруци и бързо пристъпи в душ кабината. Нуждаеше се от студена вода и от начин да освободи насъбралата се агресия. Трябваше да помни, че е достатъчно силен, за да държи под контрол примитивната си страна. Не беше приемливо да нарани Лорън и това беше последното нещо, което искаше да направи. За съжаление, необходимостта да я направи своя, оставаше.
Лорън опита да се съвземе. Да се разпадне пред Рот, след като той току-що се бе бил брутално, за да я спаси, не беше нещо, което той имаше нужда да види. Беше направил повече от достатъчно, без да е необходимо да ѝ държи ръката, докато тя циври. Знаеше, че мъжете мразят сълзи и не искаше да му създава допълнителни неудобства.
Звукът на течаща вода не я изненада. Рот беше казал, че възнамерява да се изкъпе, но вратата между тях не беше затворена. Извърна глава, за да надникне към банята и остана шокирана, когато видя окървавения гръб на Рот. Той се наведе и свали кървавите боксерки. Задникът му беше със същия загар като останалото тяло, нямаше разлика, а точно тази част от него определено беше красива.
Младата жена разтвори устни в безмълвна изненада. Той ѝ беше казал, че няма да я изпуска от поглед, но да се къпе на отворена врата беше малко прекалено. Мъжът пристъпи в душ кабината, а стъклото беше достатъчно прозрачно, за да види всеки сантиметър от тялото му. Той не погледна към нея, когато повдигна глава и подложи лицето си под водната струя. Посегна нагоре, за да измие кръвта от ръцете си.
Водата, потекла по гърба му, стана червена и тя знаеше, че е редно отново да се обърне към стената. Беше грубо и абсолютно неприемливо да го шпионира, но просто не можеше да отвърне поглед. Рот имаше най-красивото тяло, което някога бе виждала. Той беше в толкова добра форма, мускулест и привлекателен, че не можеше да устои. Беше с гръб към нея и изглежда не подозираше за внимателния ѝ оглед.