— Четох, че няколко жени са омъжени за ваши мъже. И с тях ли се е случило същото? Нали се сещаш, такива като мен? И те ли изпитват непоносимост към миризмата на другите мъже?
Той погледна назад към нея и ѝ се усмихна. Тъмните му очи блестяха весело.
— Не. Те нямат нашето обоняние или памет за миризми. Ние сме силно зависими от нашето обоняние. Двойката, за която може би си чувала най-много, е Ели и Фюри. Тя го обича и той я обича. Когато се обвържем, ние сме много грижовни към нашите половинки. Той ще се погрижи никога и нищо да не ѝ липсва.
Лорън беше впечатлена.
— Това звучи някак готино.
— Искаш ли да се обвържеш с Венджънс? — Рот се обърна към нея, погледът в тъмните му очи беше почти страшен, а изражението му — ядосано.
— По дяволите, не! Мога да ти гарантирам, че ако ме беше обявил за своя половинка, със сигурност нямаше да е до края на живота ми. Е, може би, докато смъртта ни раздели щеше да проработи, защото щях да го убия при първа възможност.
Рот се отпусна.
— Щях да го убия, ако те беше насилил да се обвържеш с него. Ти не би могла да убиеш някой от нас, освен ако не се добереш до пистолет. Ние сме твърде големи, бързи и силни, за да може някой с твоя размер да ни причини зло по някакъв друг начин.
Лорън не можеше да не се съгласи.
— Да, видях. Благодаря ти, че се би с него и ме спаси. Бях ужасена.
— Знам. Подуших страха ти.
Тя приключи и с последната лепенка.
— Е, вече не би трябвало да мириша на страх. Чувствам се в безопасност с теб.
Рот пое дълбоко въздух и се напрегна. Погледът му се насочи към скута ѝ и между бедрата. Той бавно вдиша отново и меко ръмжене се изплъзна от разтворените му устни. Очите му се разшириха, когато срещна погледа ѝ.
— Ти си възбудена.
Лорън пребледня.
— Какво?
Той се претърколи на колене, хвана ръба на леглото и отново вдиша. Докато тя го гледаше, очите му като че ли станаха по-тъмни. Устните му се разтвориха, дълбоко ръмжене се разнесе от него и младата жена видя острите му кучешки зъби, когато прехапа долната си устна.
— Плашиш ме — призна си.
— Ти си възбудена. Мога да те помириша, Лорън. Защо?
Мамка му! Може да подуши, че съм разгорещена? Нямаше да му каже, че го беше гледала, докато се докосваше под душа, или да му признае колко възбуждащо беше да го наблюдава как мастурбира.
Вида наклони глава и затвори очи, вдишвайки дълбоко. Още едно ръмжене се разнесе от гърлото му. Приближи се, наведе се и Лорън ахна, когато зарови лице в покритите ѝ от анцуга бедра. Той вдиша отново, докато лицето му се притискаше силно към скута ѝ и от него прозвуча нисък гъргорещ звук.
Рот искаше да вие. Ароматът на възбудата на Лорън почти го побъркваше. Знаеше, че тя се чувства притеснена, че лицето му е заровено в мястото, където се събираха бедрата ѝ, докато вдишваше женския ѝ аромат, но за нищо на света не можеше да се отдръпне. Лорън ухаеше толкова хубаво, че той не можеше да принуди тялото си да се отмести.
Кръв нахлу в члена му, изпълни го и трябваше да разтвори краката си, за да направи място на огромната ерекция. Желанието да я повали, да разкъса дрехите ѝ и да я чука, беше толкова силно, че се наложи да сграбчи леглото, докато ръцете му не се разтрепериха от напрежение. Лорън щеше да бъде ужасена, ако той не възвърнеше част от контрола си. Тя беше човек, а не вид и Рот не смееше да я приласкае, за да споделят секс по обичайния начин. Щеше да я уплаши, ако започнеше да ръмжи и да показва абсолютната си доминантност. Нямаше да я впечатли, като покаже силата си.
Рот още веднъж си пое дълбоко въздух, простена и принуди ума си да поеме контрола. Не бе имал жена от много отдавна, а и всички те бяха от Видовете. Вече не вярваше на себе си, след годините на тестове и лекарства. Сексът се беше превърнал в битка на волята и за това не бе опитвал да го прави с никоя, след като беше освободен. Съмняваше се, че дори и жена от Видовете щеше да го приеме. Не би могъл да е сигурен, че е безопасно.
Проблеснаха спомени за онези жени, лежащи на легла с широко разтворени крака, докато използваха пръстите си или секс играчки, за да се задоволят. Образите го бяха възбуждали, докато машините изстискваха семето от тялото му. Вида отвори уста, за да диша през нея, но ароматът на Лорън беше достатъчно силен, че да го вкуси. Това само влоши нещата. Членът му пулсираше болезнено, желанието да я обладае нарасна и той изскимтя.
Недей! нареди на тялото си. Поеми контрол! Изплува още един спомен, неясен, как опитва да нападне човешка жена, истинска, и това охлади желанието му. Денят, в който го освободиха, все още беше под влиянието на медикаментите които Мерикъл го принуждаваха да взема. Яростен заради онова, което му бяха сторили, нападна невинен, защото мразеше всички хора.