Выбрать главу

Брон се бе сбил с него, за да предпази половинката си Бека. Рот бе твърде объркан и слаб, за да разбере връзката им. Просто беше видял човек и искаше да я убие за отмъщение. Споменът все още го преследваше и винаги щеше да го измъчва и това помогна на тялото му да се отпусне. Членът му остана твърд, но той успя да сложи под контрол желанията си.

— Рот? — Гласът на Лорън трепереше от страх. — Какво правиш?

Той не искаше да я плаши, отказваше да я нарани по какъвто и да е начин и това му помогна да се успокои. Тя имаше нужда и той искаше да я удовлетвори. Можеше да го направи, без да изгуби контрол. Това щеше да е изпитание, а той искаше да се пребори със страха си заради нея.

Рот взе решение. Той беше Нов вид. Силен. Мъж, контролиращ собственото си тяло, свободен, и никой не можеше да го накара да нарани някой друг. Лорън беше толкова сладка, миришеше толкова хубаво, а той беше любопитен.

Глава 6

Рот вдигна лице и Лорън беше шокирана от болката в тъмните му очи.

— Миришеш толкова хубаво!

Гласът му беше много дълбок и дрезгав и би трябвало да я уплаши. Тя си призна, че изпитва малко страх, но той не я нараняваше. Поведението му беше по-скоро шокиращо, отколкото плашещо. Младата жена се сгорещи още повече, когато погледите им се срещнаха. Рот беше толкова близо, че можеше просто да протегне ръка и да го докосне, а времето изглежда бе спряло.

Дишането му се учести и той сякаш търсеше нещо в очите ѝ. Просто не беше сигурна какво. Вида изръмжа, пусна ръба на леглото и постави леко ръце върху бедрата ѝ. После бавно и несигурно плъзна длани към колана на анцуга ѝ. Внезапно я бутна и тя се озова по гръб на леглото. Рот мушна пръсти под ластика и дръпна. Погледът ѝ продължаваше да го следи, очите му не се откъсваха от нейните, но тя не се възпротиви.

— Няма да те нараня, Лорън. Миришеш толкова хубаво!

— Рот?

Младата жена не знаеше какво да прави, но и не искаше да му отказва. Тъничко гласче ѝ напомни, че не би трябвало да обмисля да прави секс с непознат, нещо, което никога не бе правила, но Рот беше различен. Правилото да не целуваш мъж до третата среща изведнъж ѝ изглеждаше толкова старомодно и глупаво, когато някой толкова секси като Рот беше съвсем близо и тя го искаше прекалено много.

— Събери бедрата си за мен!

Тя се поколеба за секунда, но го направи. Чувстваше тялото си живо, болеше я, а желанието, което потъмняваше настоятелния му поглед, беше достатъчна причина да се подчини. Събра бедрата си и ги повдигна, за да издърпа той дрехата, докато я свали.

Лорън знаеше, че трябва да се отдръпне и да му каже да спре. Той беше Нов вид, един непознат и тя не знаеше почти нищо за него, но желанието надделя над разума. Не можеше да си спомни някога да е била по-привлечена от мъж. Беше ѝ омръзнало от съжаления — бе имала много такива моменти в живота си, но този нямаше да бъде един от тях.

Рот пусна анцуга на пода, махна и чорапите, приведе се над нея и я хвана за коленете.

— Отвори се за мен! Няма да те нараня.

— Аз… — Тя се стесняваше от голото си тяло и особено да му покаже интимните си части, като се отвори широко за погледа му. Никой мъж не я беше гледал там. Тя винаги беше твърде смутена, а и те не бяха съвсем настоятелни. Въпреки това любопитството да види какво ще направи бе голямо.

— Страхуваш ли се от мен? — Той подуши въздуха. — Не долавям страх.

Страните ѝ пламнаха.

— Аз, ъъъ, лампата свети и то доста ярко.

— Не разбирам — намръщи се Вида.

— Искаш да правим секс, нали? Може ли първо да изгасим светлината? Не искам да ме видиш. — Лорън придърпа блузата надолу, за да покрие голата си долна половина.

— Защо? — Беше лесно да прочете объркването по лицето му.

— Никой никога не ме е гледал там долу и ако разтворя крака… а ти си на колене. Ще имаш доста добра гледка.

— Лицето ти е леко зачервено.

— Срам ме е. Сексуалният ми опит не е… ами, не съм спала с много мъже, а онези, с които съм била, не искаха да ме гледат на светло. Не мога да кажа, че не съм разстроена от това. Аз съм малко пълна и знам как изглеждам гола.

— Отвори се за мен! Искам да те видя, а и мисля, че си много привлекателна.

— Любопитен си? — Това можеше да разбере. — Виждал ли си някога, по дяволите, да не си… — Не можеше да го каже. Рот беше твърде привлекателен, за да е девствен.

Той седна на пети и смръщи вежди.