Усмивката му се стопи и от гърлото му се разнесе ръмжене. Погледите им се срещнаха.
— Докосването ти е по-приятно от всичко, което съм изпитвал досега.
Тя се усмихна, надявайки се, че е искрен. Галеше пениса му от главичката до основата, ръцете ѝ изучаваха всеки сантиметър от него, а вниманието ѝ не се откъсваше от лицето на Рот, за да разбере какво му доставя най-голямо удоволствие. Последва още меко ръмжене.
— По-бързо! — прикани я той. — Моля те!
Лорън стисна здраво члена и забърза ритъма. Почувства как се напряга тялото му, а плътта в ръцете ѝ набъбва. Не можеше да се удържи да не погледне към ствола, нарастващ в ръцете ѝ. Не ставаше по-дълъг, но видимо се удебеляваше близо до основата. Вида изръмжа по-силно и тялото му се разтресе. Лорън успя да сложи ръка върху главичката, тъкмо когато топла струя удари дланта ѝ. Мъжът имаше сила дори и в това. Тя усещаше натиска на спермата му при освобождаването.
Очарова я изражението на лицето му, когато желанието се охлади и тялото му се отпусна. Рот дишаше тежко, зърната му бяха настръхнали и тя отново си помисли, че е най-сексапилният мъж на света. Изпита малко гордост от това, че го накара да свърши и той изглежда много се наслаждаваше на докосването ѝ. Когато отвори очи, Рот ѝ се усмихна и погледът му разтопи сърцето ѝ. В него имаше нежност и толкова топлота, че ѝ се прииска да го целуне.
Изведнъж Вида се приближи и тя затаи дъх, надявайки се да направи точно това, но лицето му спря на сантиметри от нейното, когато се наведе. Хвана блузата ѝ и я вдигна от пода. Разочарована, Лорън сведе поглед, за да скрие очите си, докато той нежно почистваше ръцете ѝ от лосиона и неговото освобождаване.
— Ако продължиш да ме докосваш, ще поискам да направиш това отново. — Гласът му звучеше дрезгав, но мек и чувствен.
Захвърли дрехата, хвана бедрата ѝ и я накара да ахне, когато с лекота я повдигна. Хвана се за бицепсите му, за да не се удари в гърдите му, докато я обръщаше в обятията си. Щом се оказа притисната с гръб към матрака, Рот я пусна и я хвана над коленете. Изръмжа и погледна надолу към нейната женственост, после се плъзна от леглото и се наведе над нея.
Лорън успя само да изстене, когато устните му я намериха, езикът му се стрелна към клитора ѝ и устата му я засмука. Тя отметна глава и се хвана за завивките, щом удоволствието заля тялото ѝ. Ласките на устата му бяха като най-доброто нападение и безпощадно я доведоха до бърз оргазъм.
Рот освободи краката ѝ, пъхна ръце под дупето ѝ и я обърна, настанявайки я на матрака с гръб към себе си. После се качи на тясното легло, придърпа я плътно към гърдите си и я накара да повдигне глава, за да мушне ръката си под нея като възглавница. С другата я прегърна здраво през кръста, а твърдият му член си намери място между цепката на дупето ѝ. Топлите му устни се притиснаха до шията ѝ.
— Удобно ли ти е?
— Отново си възбуден.
Той се изхили.
— Винаги ще съм възбуден, когато си толкова близо до мен. Заспивай, Лорън! Уморена си, а и аз се нуждая от почивка.
Тялото на Рот беше по-топло от нейното или може би все още не беше дошла на себе си от оргазма, който преживя. Каквато и да беше причината, Лорън бързо заспа. Беше дълъг и напрегнат ден, но тя се чувстваше в безопасност в ръцете му. Докато се унасяше, Рот я помириса, затегна прегръдката си и прошепна:
— Пасваш перфектно в ръцете ми и искам да те държа. Ако животът ми беше различен, може би времето ни заедно нямаше да е толкова кратко.
Рот знаеше точния момент, когато Лорън заспа — дишането ѝ се забави и тялото ѝ се отпусна. Струваше му се съвсем правилно да я има в леглото си, където пасваше идеално. Желанието да я задържи стана толкова силно, че едва устоя да не се увие около нея покровителствено.
Сърцето му ускори ритъма си и дишането му се учести при мисълта, че може да я загуби. Това щеше да стане, когато екипът намереше Бил. Тя щеше да бъде свободна и той нямаше да има причина да я задържи. Лорън щеше да се върне в нейния свят и нямаше да я види отново.
Потисна ръмженето, което заплашваше да се изтръгне от гърдите му. Тя беше дребна жена и лесно можеше да я принуди да остане с него. Нямаше начин да си тръгне, ако решеше, че не иска тя да го прави. Част от него желаеше точно това, но логичната му половина се възпротиви срещу подобни луди копнежи. Лорън заслужаваше свободата си. Не беше нещо, което той просто можеше да задържи и ако я затвореше, младата жена щеше да го намрази. Рот не искаше това.